синьото море ме вика
и аз бягам да се присъединя
към писъците на чайки
и соления въздух.
и юли ме носи на крилете си вече.
въпреки, че още е юни.
и дните стават по-дълги
(така ли беше?) .
дори 'липсваш ми'
не спира щастието
и вълните напират в мен
както през моят месец : )

неслучайно наричам онова място
Втория Рай на Земята.
(за първия някой друг път)

муудът ми в скайп отново е
"Its higher than hope.It's faith,it's love",
a това говори повече от всичко...

думите не стигат.
морето ме вика.

сънувах те
толкова близо
беше толкова истинска
толкова...Ти.
и най-важното,толкова близо!

perche fa male male male senza te

в момента нямам какво друго да кажа.
липсваш ми...

нощта е прекрасна.
защо никой не го разбира?
обожавам я,също както морето.
неповторимо е.недостижимо.нереално.
и хубаво,най-важното.

имам нощта.книгите.песните.Тях.
морето.Стълбището.всичко

благодаря(че ме караш да искам да бъда по-добър човек)

минаваш през мислите ми
и не искам да минаваш през живота ми
като последен влак.
искам те завинаги.
съжалявам,че не мога да бъда до теб
достатъчно често.колкото ми се иска.
дори изобщо не мога.съжалявам.
съжалявам и че ревнувам другите.
защото те са с теб,а аз не.
и наистина си ми много далеко
и се отдалечаваш.
обаче няма какво да направя,миличка.
само седя и чакам по-добре времена.
когато ще можем да прекараме заедно
повече от няколко часа годишно.
и всичко ще бъде наред...

да,малко ми е зле...
минаха прекалено много месеци
и прекалено много седмици без думи
за да не започне да ми става неудобно така

липсваш ми,миличка.
страшно много.ужасно боли.
ще те прегърна скоро.обещавам.

хоризонтът изглежда светъл.
отзад се чернеят дрипави жици
на разкъсани спомени,
с накацали по тях птици.
много прилични на чайки,всъщност,
но просто врабчета в поредна измама.
и,да,светъл е хоризонтът,
далеч зад изгнили колони
и кости от умрели мечти.
и нещо тежко има в сънливия въздух.
недочакани пътници са минали скоро,нали?
през времето тихичко преминават
забравени плясъци на криле
в изпепеляваща сутрин
с разни изпепеляващи спомени
и някак дълго отричано синьо море
дълго пазено и крито море,
събирало паяжини в мази,тавани
и чужди мечти,
остаряло и прашно
не само на вид...

да,днес хоризонтът е светъл
но жестока действителност
отдавна сменя по старите покриви
чайки с врабци.
а и сякаш в нашите умове
разменят неуморимо места
лъжи и мечти

мартенско лято

пресъхна сякаш и последната капка на морето
и сега сякаш нещо липсва.
на всички сякаш им липсва нещо пролетно.
а и моите очи не са сухи
още
стъпвам,но потъвам в някаква нова кал
и някаква нова мрежа
на някакви стари спомени.

изгубена мартеничка лежи във калта.
откога ли....?
крилете си бях изгубила с лястовиците,май...
защо ли...?
измислени били мечтите ни,
заедно с приказките.
знаеше ли за щъркелите
преди век отлетели от това място,
но не и от главата ми?
а чувал ли си за мидите,
полепнали по онези мартенски камъни онова лято?

Perché fa male male
Male da morire
Senza te

съзнания презирани.души обожавани.
сух дъжд.мокра пустиня.
надежди безсмислено хранени.
син цвят.парченца хартия.

мечти изоставени.
красиви съдби,но без цели.
мечти неизказани.
сухи цветя - избелели.

сълзи неизбърсани.
стари болки - непроменени.
морски песни - забравени.
забравени легла неоправени.

завинаги хора заминали.
прашни гари.замлъкнали чайки.
закъснели пътници.череши преминали.
ядове, и отхвърлени и разпалени.

умове неразбрани умиращи.
нечии очи слепи за красота.
думи неразбрани угасващи.
неразбрани остават.
неразбрани морски души сме ний във света.

синьото ми сякаш е леко избеляло.
или не.твоето синьо е избеляло.моето си е добре.
даже болезнено добре.
обаче търпението никакво го няма.
и наистина трябва да оставя да действам по начина,
който винаги така съм мразила.
и да отида и да се извиня като хората.
и да покажа,че не съм се променила.
нито съм безразлична.просто бях ядосана.
и всичко синьо пак/още/както винаги
се забива в мен.и небето.и морето.и леда.
и...и...и...не знам и аз вече...всичко.

просто Тя ми лиспва.не знам за кой път го казвам.

страх ме е да не изгубя обичта си. страх ме е от болката,
но както някой беше казал - по-добре да чувстваш болка,
отколкото нищо. не искам да забравям, колко и да боли.
не искам да забравя какво ТЯ значеше за мен.
и все пак и на нея й дължа нещо. а може би и повече, отколкото
предполагам. благодаря. о, не смятам да оставя нещата така.
не вярвам, че има непоправими грешки. обичам, това стига.
...сякаш.

да, всъщност изобщо не искам да бъда безразлична.
опитах се, без да искам, да се предпазя. да сложа стена,
but that's not the shape of my heart. обичам прекалено много.

болиш,миличка.много.

Time, it needs time
To win back your love again
I will be there, I will be there
Love, only love
Can bring back your love someday
I will be there, I will be there

Ill fight, babe, Ill fight
To win back your love again
I will be there, I will be there
Love, only love
Can break down the wall someday
I will be there, I will be there

If wed go again
All the way from the start
I would try to change
The things that killed our love
Your pride has built a wall, so strong
That I cant get through
Is there really no chance
To start once again
Im loving you

Try, baby try
To trust in my love again
I will be there, I will be there
Love, our love
Just shouldnt be thrown away
I will be there, I will be there

If wed go again
All the way from the start
I would try to change
The things that killed our love
Your pride has built a wall, so strong
That I cant get through
Is there really no chance
To start once again

If wed go again
All the way from the start
I would try to change
The things that killed our love
Yes, Ive hurt your pride, and I know
What youve been through
You should give me a chance
This cant be the end
Im still loving you
Im still loving you, I need your love
Im still loving you

добре де,какво им има на розовите очила?!
аз си ги харесвам.и не искам оранжеви.не обичам оранжево.

а сега сменям песента,защото искам тази да си остане
все толкова болезнено напоена със спомени.
е,ще ми липсва онова чувство...
сега ми липсва друго....
за бога, 'липсва ми' сякаш е най-употребяваното ми
изречение напоследък.всичко ми липсва.най-вече Тя,ест :)

сега отивам да спя...
нищо,че съм истинска,когато съм недоспала :)

аз вече съм истинска винаги.
нямам маски.опитах Безразличието,но,признай,
не ми отива.и е неудобно.
сега само мъничко ме е страх...

разкъсана отчаяност
отново
нещо ми убива
а аз навеждам глава и казвам,че не знам какво е
старите ръбове ми убиват
бях забравила
...колко остри са...
бях забравила
какво е да ти липсва някой
така
а твоите тръни и черупки ми липсват
под моя ноемврийки дъжд
(неизвалян ноември беше)
и навеждам глава
и си казвам,че от теб е останало
нещо повече от сребърно сърце и музика
и пак започвам всяко изречение с 'и'
и сменям
НадПесните с ПоУдобни

и пак се свивам на леглото преди да заспя
и болката ме пронизва без да забележа
(като обикновена привичка)

:)   =>една голяма усмивка за Ерин.защото я заслужава.
защото мога да я дам.защото знам стойността й.
:::Р~  =>лигав извънземен емотикон за Невъзможната.
за всички моменти,когато съм мечтала за
една лигава Възможна

faithless

честно казано,нямам за какво друго да говоря освен за Нея.
е,поне само аз си го чета и няма опасност да досадя на някого.

аз съм щастлива,както винаги през последните 4 месеца.
еми,хубу де,ама имам лабилна психика(признавам)
и Тя е онзи 180градусов завой,който ме хвърля в паника.
през повечето време не ми идва отвътре да кажа,че съм зле.
обаче никога преди не съм се чувствала толкова...отчаяна.
страховете ми растат непрекъснато,а аз наистина не мога
да си позволя да Я изгубя.просто не мога.