когато излязох
от онова летище онази вечер, и ме лъхна
пустинният вятър с мирис на море, и се
разплаках без причина, знаех.
просто знаех.
може би заради това се разплаках
sliema
е мястото от сънищата ми
всичко останало
е много повече и от най-дръзките ми мечти
и мога да подреждам
изречения в главата си до безкрай, но
накрая, както винаги, ще си замълча.
ще си сложа моята
мона-лиза усмивка и ще запазя всичко за
себе си
