What else is there?

2011-12-13T13:11:00.000-08:00

мирише на портокали
засуквам се със стария ми голям син шал
и толкова бързо се връщам в миналото, че не съм сигурна дали 'сега' съществува
но винаги ще вярвам, че времето е нещо неподвижно и всеки миг е вечен
живея в паралелни вселени отдавна
и някои са по-ярки от други
а тези месеци слушам плоска музика
просто защото ако добавя и музикални емоции към всичко останало,
ще се пръсна
на моменти изглеждам скучна, равна, сериозна, подредена
но това е защото съм обсебена до безкрайност
променям си принципите и приоритетите
но всъщност не ги променям
колкото по-малко спя
толкова по-жива се чувствам
и приемам с чисто мазохистично удоволствие идеята за безсънни нощи с километрични домашни
и алармата сутрин вече не е болезнена
а е причина за усмивка

и май полудявам.

2011-12-10T00:44:00.000-08:00

днес сериозно се замислих дали не живея в онези машини от vanilla sky

опашката на леопарда

2011-11-20T22:40:00.000-08:00

обожавам живота си. сигурно го казвам за стотен път, просто... искам по някакъв начин да можех да изразя колко прекрасно е всичко около мен.
нощите в яки клубове с евтина бира и адската музика. и начинът, по който в три сутринта по улицата има повече хора, отколкото някога е имало едновременно по главната улица на сливен.
дните на таванския етаж в стаята с ниските прозорци с изглед към босфора. покривът.
хората. разговорите за Триер и Тарковски рано сутрин.
изкуството. рисуването. писането. неверояните преподаватели. невероятните неща, които учим.
винаги съм вярвала, че магията на едно магическо нещо загубва силата си, когато разбереш как действа. като разкрит фокус. обаче тук е точно обратното. все повече се влюбвам, не толкова в самото кино, колкото в малките магии вътре в него, в процеса на изграждането му, в техническата част.
и съм много много щастлива. имаше моменти, в които се чувствах като селянин, който иска да пилотира ракета, само щото харесва ракети, ако ме разбирате. обаче това беше отдавна. сега просто вярвам, че мога. мога много неща.
толкова дълго не съм използвала фантазията си, че сега е трудно. но е хубаво. сякаш тъкмо съм излязла от затвора и светът е в краката ми и се уча наново да мечтая.

2011-11-15T09:55:00.000-08:00

няма нищо по-хубаво от чувството, че си на най-правилното място на света и не искаш да бъдеш никъде никъде другаде в този момент.
тази година есента е само красива. може би само така ми се струва, но косата ми става все по-рижава. като листата.
слушам много музика. преоткривам anna nalick на едно по-друго ниво.
казаха ми, че мисля затворено и трябва да си призная, че съм отвикнала да бъда креативна, но .
пиша есета и истории до четири сутринта и е трудно, но дори когато ми прилошава от много кафета и недоспиване, не бих го заменила за нищо.
днес имах най-прекрасният изпит на света и може да не се cправих съвсем добре, но дори само еуфорията ми е достатъчна. влюбена съм и по никакъв начин не мога да опиша неизмеримата си любов към монтажа на два последователни кадъра или магията на един простичък storyboard.
обичам обичам обичам обичам обичам обичам
и това ме прави най-добрата
за пръв път се боря със себе си, за себе си, за нещо друго
и съм влюбена, да
много много много
във всичко, което правя.

when i grow up i wanna be a film frame

2011-10-17T11:51:00.000-07:00

прегърнала съм голяма чаша чай и съм се свила под одеалото. нещо в мрачния зимен следобед навън и приглушения говор на телевизора, ми напомня дните около коледа, когато бях малка.
лицето ми гори от вятъра днес и ми е едно такова сънливо и хубаво. никога не е било толкова депресиращо навън и същевременно толкова свежо и пъстро вътре в мен. никога не съм се чувствала толкова намясто, толкова вдъхновена, влюбена, амбицирана, щастлива, щастлива. чувствам се като дете, което е получило най-скъпата и най-желаната играчка на света, и още не може да се оправи с всички копчета, но е прекрасно, прекрасно.
преоткривам себе си и киното. и е достатъчно.

2011-09-30T02:33:00.000-07:00

дните са много дълги, когато започват по изгрев
и имат магическата способност до залез да се превръщат в седмици
(освен ако нямаш да вършиш купища работи. тогава стават минути)
отказвам да повярвам, че вчера бягахме през двора със завързани очи
оттогава изживях хиляди живота
не спя спокойно
не мога да запуша устата на мислите си
не ми стига времето в будно състояние, за да осмисля всичко
но и без това се уча да спя малко
има прекалено много красиви неща за останалото време

what my soul sings

2011-09-29T11:20:00.000-07:00

аз съм най-щастливият човек на света.
прибирам се след свободен следобед, прекаран в особено продължителна игра на trivial pursuit с компанията, и за пръв път от доста време не бързам да си пусна филм или да хвана някоя книга с мисълта, че пак не съм свършила нищо полезно. понякога е полезно просто да седиш с готини хора и да не правиш нищо цял ден.
тази седмица слушам трип-хоп и се усмихвам. имам всичко, което някога съм искала (с едно изключение) и хиляда неща, за които дори не съм и мечтала. имам изкуство. купища изкуство. толкова много изкуство, че чак няма друго освен изкуство.
наново се уча да пиша и да бъда изобретателна. бях отвикнала, но сега е някак задължително. и е хубаво. (а джон кийтинг може да яде чували с ряпа пред новите ми преподаватели)

имам много книги със странни заглавия и нито една не прилича на учебник. на моменти ме е страх мъничко, но е хубав страх.
слушам
lead the way
lead the way
show me the answers I need to know

what I'm gonna live for
what I'm gonna die for
и сякаш за пръв път истински осъзнавам, че това нещо е киното.

2011-09-17T10:47:00.000-07:00

седя срещу стар вентилатор в малката ти таванска стая и пуша ментолови цигари. ти не обичаш хартиените стени и начина, по който всичко потреперва, когато влаковете минават под прозореца ти, но за мен е прекрасно. седя и те гледам. а ти си се излегнал по гръб на малкото легло, с китара в ръце, и си много красив, небрежно подрънквайки песен на металика.
седя и се надявам, че може би този път. може би този път ще е истинско.

the real thing

2011-09-14T11:13:00.000-07:00

оглеждам се и
всички пишат по-рядко, споделят по-рядко, мечтаят по-рядко. и всички, като мен, тихо се оправдават, че просто живеят повече и мечтаят наум. но това не е много вярно, не в този смисъл.
страх ме е, че ще изгубя себе си някъде по пътя и няма да разбера. затова, когато хващам най-близката тетрадка и изписвам първата страница, с онова полузабравено, подобно на влюбване, чувство в стомаха,
сядам и плача
от вълнение

behind me now, the winding road they sing of

2011-09-08T23:36:00.000-07:00

нещата се нареждат. това гадно лято е към края си, ще уча в най-яката специалност на света и вече май мога да се успокоя и да бъда щастлива. а то не е толкова лесно след не-знам-колко-но-адски-много време седене на тръни, и проблеми, и глупости. но тази сутрин се събудих с онова чувство на безпричинна еуфория(което ми липсваше, липсваше) и май всичко ще бъде наред... :)

..and even the way that they mirror my own..

2011-09-04T13:25:00.000-07:00

понякога ми се иска да грешах по-често в чувствата си, да бях по-глупава и да не знаех кой си струва и кой не. гадно е да бъдеш сигурна, че си права, когато имаш нужда от надеждата, че грешиш.
иска ми се някой да имаше по-добри решения от моите, вместо да повтаря разсъжденията ми и накрая пак да се спасявам сама.
та, такива работи.
внимавайте какво си пожелавате.

2011-08-25T12:04:00.000-07:00

няма друго чувство като това да държиш нова книга. или стара, всъщност. гладката корица. тънките страници. шрифтът. ръбовете. после мирисът. животът. магията на думите. очакването. обещанието за нещо ново. и после желанието да я притиснеш към сърцето си, като стар приятел. и онова усещане.. много, много лично усещане. убеждението, че колкото и хора да са я чели, този прочит е изживяване единствено между теб и думите. бавно, но натрапчиво, неземно, уникално, лично, почти интимно.
как да не обожава човек литературата?

if i survive, i'll worship the moon

2011-08-19T16:40:00.000-07:00

or
something
anything

..but it is such a perfect place to start, my love

2011-08-11T16:43:00.000-07:00

разсъждения на тема
любов и производни
докато лежа върху червени чаршафи
под отворения прозорец
и летният дъжд усилено се опитва
да наводни мен и леглото ми

изморих се да говоря за принципи
не съм сигурна, че имам такива
не съм сигурна какво точно значи ‘принцип’, всъщност
ставам все по-непостоянна
в мислите, чувствата, желанията си
всичко
затова просто мълча

тази година разсъжденията ми са главно наум
затова ще мълча
и без това е хаос в главата ми и в сърцето ми
вече не се опитвам да го подредя
така ми е добре

и без това вече забравих какво щях да казвам
щях ли да казвам нещо
ужасно непостоянна
казвам ви

2011-07-26T05:35:00.000-07:00

ако
не те гледам в очите, докато ти говоря
ако те отбягвам
и понякога дори не те поздравявам
ако съм лаконична
и просто напускам стаята като млъкнеш
ако се правя, че не те виждам
и нямам какво да ти кажа
ако съм студена и рязка
и горда
ако се държа сякаш не ми пука дали седиш срещу мен

тогава може би просто те искам толкова много
че не зная какво да правя
и ме е страх, че ако те погледна за повече от секунда
ще умра

5am madness

2011-07-25T19:03:00.000-07:00

безкрайни нощи
на нокти
изправени
изнервени
уплашени
и после кошмари
завързани чаршафи
предсказания
фобии
проклятия
недоизказаности
тишина
тишина
тишина
нереалности
наум
полу-насън
стъпки
пак тишина
тъмнина
прекалено много земетресения
и комари, мамка му

2011-07-05T23:26:00.000-07:00

убий ме
че вярвам в нас.
убий ме
но ЗНАМ
че един ден ще държа ръката ти
и ще е по-хубаво от всичко
защото сме специални заедно
аз го знам
и ти го знаеш
въпреки километрите ни.
любовта е най-егоистичното нещо
но харесвам себе си в твоите очи.
имам единствено слабата си поезия
но поне е за теб.

в четири сутринта
светът се върти само около нас.

2011-06-29T12:57:00.000-07:00

били ли сте в мюсулманска държава?
първата нощ, точно преди изгрев, те събужда песента на ходжата. като се заслушаш – едно от най-неземните неща на света. звукът от десетки джамии отеква в тишината. разликата им от по няколко секунди създава най-красивото ехо.
на следващата нощ няма да се събудиш. ще го чуваш само, когато будуваш до прекалено късно или ставаш прекалено рано.
обичам.

2011-05-16T12:23:00.000-07:00

половината ми life philosophy

2011-05-14T14:12:00.000-07:00

една година е дълго време.
много е лошо да не искаш да се връщаш вкъщи. по-лошо отколкото да искаш. моят град е празен сега и принадлежи на разни непознати хора. чак въздухът е празен и непознат. или празен и прекалено познат. не знам. когато си прекарал последните десетина години на едно място с един човек, и когато този човек за пръв път не те посреща на автогарата, всичко ти става чуждо. когато си живял половината си живот в очакване на някакви две седмици, и когато за пръв път нямаш какво да ги правиш, не е чудно да не ги искаш. чувствам се точно като в кошмарите, които имах преди време – смрачаване и град, в който съм съвсем сама след последния автобус. все пак, хората са важни, не местата. когато любимото ти място загуби човека си, не е чудно, да желаеш просто да забравиш.
много е лошо да ти е толкова лошо, че да не искаш да виждаш родния си град.
и без това животът ми отива подяволите. ще бъдат две отвратителни седмици.
ще пиша големи количества лоша депресарска поезия :Р

the city sunset over me

2011-05-07T10:48:00.000-07:00

мога да пиша вечно за малките красоти в живота.

за залеза над покривите,
искрите от цигарата ми
и танца на дима й във вятъра,
малкото момиченце, което скача на въже на съседната тераса,
тишината
и шума от коли,
настроението на лятна нощ,
последната глътка вино,
безкрайната музика в главата ми,
пожълтелите страници на книгата ми
и мириса им
и подчертаните с молив думи,
случайно заснетите снимки,
несъзнателните усмивки
всичко

всичко ми е като поезия.
убийте ме, че обичам да се любувам на чая си
и че мога да говоря половин час за аромата на цигарите си
и че обожавам да докосвам всичко, което видя.
това са моите големи магии.

2011-05-02T09:15:00.000-07:00

обичам зелен чай
ама не в пакетчета
а такъв, на килограм.
взимам с пръсти и го поръсвам върху горещата вода
оставям листенцата да плуват
и да полепват по устните ми, когато отпивам.
когато свърши
обичам да гледам на дъното на чашата
почти като гадаене на кафе
не че търся нещо
просто обичам този цвят.
изхвърлям листенцата с уважение
пак с пръсти ги изваждам
усещам ги кадифени и нежни
има някаква красота в цялата работа
как да не го обичам
зеления чай

in my head

2011-04-30T01:08:00.000-07:00

знаеш ли
през повечето време
имам нужда да не си толкова перфектен

имам нужда да си много малък и незначителен
толкова малък, че да се побираш в скайп прозорче
и да си стоиш там
без да се промъкваш в сънищата и мечтите ми
толкова малък
че да се побираш в малко местенце в сърцето ми
и да си стоиш там
без да окупираш местата на другите

имам нужда да не ми четеш мислите
и да не ти харесвам музиката
и да не ме вдъхновяваш
имам нужда да вярвам, че си само в главата ми

през повечето време
имам нужда да бъдеш не толкова перфектен
за да мога да не те обичам толкова прекалено много

знаеш ли
през повечето време
въобще не ти се получава

set the fire to the third bar

2011-04-04T13:33:00.000-07:00

на моменти
но само на моменти
изпод петнайсет годишното ми аз
наднича едно друго аз
което се чувства на доста повече
то не обича разговорите за пътешествия и мечти
и е много чувствително на тема приоритети
защото то знае
че и всички пътешествия на света
не могат да го спасят
когато сърцето му принадлежи на
някое малко, мръсно, бедно, загиващо място
(като българия)
или някое малко, русо, прекрасно човече
(като теб)

та това мое аз
се чувства сякаш пътува от години
макар това да са само
стотиците часове в градския транспорт
които не водят никъде
и на него може би съвсем малко му се иска
вече да пристигне някъде
и да спре да
държи куфара си посредата на стаята целогодишно
и да спре да
избягва да купува книги
защото няма да има място в куфара за тях
и да спре да
избягва да има истински приятели
защото няма да има място в куфара за тях, също
и да спре да
избягва да има дом
защото за него съвсем няма място

та това мое аз
наднича иззад рамото ми
от време на време
и се присмива на мечтите ви със замъци
(миличка, много добре ти изглежда колежа)
и може би малко ви завижда
на вярата

та на това мое аз
вече му е омръзнало да бяга и да стои на едно място едновременно
и може би иска просто да заспи
и да остарее тук
но петнайсет годишната мен
никога няма да му го позволи
дори да й се наложи да мине през австрия

she was married to the bosphorus

2011-03-22T13:26:00.000-07:00

трябваше да избягам много отдавна. когато можех да мразя това място с единствената причина, че не е ‘вкъщи’. а ‘вкъщи’ беше едно съвсем ясно понятие, за разлика от сега.
в последно време искам само да продължавам да го мразя мразя мразя, ужасно много, защото не е моят град, а е увил малките си пипалца около сърцето ми.
трябваше да избягам далеч, когато го мразех и мразех хората му. защото това е едно прокълнато място и не знам дори как съм се спасила досега от лепкавата му пристрастяваща същност.
моля те, позволи ми да избягам. скоро. много скоро. дано не е прекалено късно.

2011-03-18T12:24:00.001-07:00

скъпи Хора,
спрете да слагате етикети на идеалите си.
няма нужда от тях.
няма нужда и от идеали, всъщност.
няма нужда да знаете какво искате
няма как да знаете какво търсите
ще го познаете само, когато го откриете
и ще е каквото не сте си и представяли
и ще знаете.
затова спрете да се мотаете в краката на съдбата
и просто живейте.
и ако се съмнявате дали сте на правилното място
значи не сте.
на правилното място няма да има съмнения.

apocalypse

2011-03-11T13:49:00.000-08:00

отново ме блъсва преходността на всичко
и не искам да пиша, да рисувам, да чета
не искам да спя
не искам да бъда на цифра години, незапочваща с единица
не искам да живея на края на света
говорите за затворени очи
и против тях
но да отвориш очи е равно на самоубийство
съвсем не метафорично
човек е създаден винаги да иска повече
и всички непрочетени книги
и всички неизвървяни улици
страх ме е
за музиката ми
защото имам нужда да знам
че дори когато мен няма да ме има
светът ще продължава да се върти
а пък той, светът
се разпада
не виждате ли?

2011-03-01T12:07:00.000-08:00

обичам парфюма ти по възглавницата ми
обичам лилавите ти дрехи
обичам цигарите ти
обичам гледката от прозореца ти нощем
обичам леглото ти
обичам да се будя първа и да ти пиша домашното по английски докато спиш
обичам рафтовете ти с книги
обичам целия ти апартамент, който мирише уютно
обичам прекрасната ти котка
обичам семейството ти
обичам музиката ти/ни
обичам концертите ни
обичам шантавите ти приятели
обичам нашия личен тирбушон
обичам как пазариш, дори да нямаш пари
обичам цветовете ти
обичам да мислим еднакво
обичам философията ти/ни за живота
обичам, че вярваш в мен
обичам, че не ме съдиш за нещата, в които аз вярвам
обичам, че никога не ме помоли да остана
обичам те

excuse me

2011-02-10T01:34:00.000-08:00

if i don’t fit in your world
you don’t fit in mine either
but we’re both here, so

excuse me
i won’t go upstairs with you
cause i don’t trust you
and i don’t trust myself
and i don’t trust my liquor
but you can call me
please?

i’ve been to all the right places
but with all the wrong people
excuse me
if you don’t seem right either

i’m just trying

обърквация 13.о7.2о1о

2011-02-09T09:23:00.000-08:00

всичко е въпрос на местоимения сбъркана граматика липса на препинателни знаци искам да сложа име на времето крадец да поне да го сложа в някакви граници от букви всичко е недоразумение печатна грешка в резюмето ми аматьорска игра на думи надлъгване словесен двубой между идиоти заседнал клавиш на пишеща машина литературен фарс нищо размяна на прилагателни с главни букви

2011-02-05T12:57:00.001-08:00

гледам блог, произволна година, произволна дата, произволен пост, и произволно виждам песен, която произволно съм си свалила през произволен ден от миналата седмица. произволно съвпадение и други произволности.

забелязвали ли сте, че когато кажете една дума достатъчно много пъти, тя просто престава да звучи като дума?

особено ми е произволно.

произволнопроизволнопроизволнопроизволнопроизволнопроизволнопроизволнопроизволно
....
(точкиточкиточкиточкиточкиточкиточкиточки)

ужасена съм. харесва ми да си го признавам.
(може би чакам някой да ме спаси, щото съм разглезена лигла)

stockholm syndrome

2011-02-02T12:58:00.000-08:00

ставаш сутрин. закусваш. излизаш. някои дни не искаш да ставаш. по-често не искаш дори да се събуждаш. излизане не присъства в плановете, но след известно време разбираш, че хората са по-малкото зло.
страх те е горе-долу от всичко, независимо дали го осъзнаваш. знаеш, че всичко е в главата ти, но нямаш идея как да оправиш нея. затова гледаш другите и се държиш като тях. може пък да помогне.
опитай пак.
чудиш се дали имаш много и не го оценяваш или нямаш нищо и се самозалъгваш колко си добре. и в двата случая си просто самотен.
мислиш си, че разбираш от любов и секс, но не можеш да завържеш един скапан разговор. или това е единственото, което можеш да завържеш. и те е срам да си го признаеш. момче си, гледаш порно, мастурбираш и после се самосъжаляваш. момиче си, гледаш порно, мастурбираш, после плачеш и се самосъжаляваш, и те е срам да си го признаеш.
най-хубавият ти оргазъм е в сънищата ти. добре дошли в реалността.
животът ти е изплетен от лъжи, най-вече към себе си, и така оцеляваш. ако си достатъчно добър, можеш дори да бъдеш щастлив. всичко е в главата ти, та се опитваш да я заблудиш. понякога действа.
whatever makes you sleep at night.
отричаш. мислите, чувствата, фактите, вероятностите. общуваш, щеш не щеш, иначе усещаш, че полудяваш. получава се, докато спре да се получава. чудиш се дали си прекалено добър за другите или другите са прекалено добри за теб. и в двата случая си оставаш самотен.
обичаш изкуството, дори да не разбираш от такова. вечер гледаш филм или четеш книга. мислиш си, че се издигаш интелектуално, а всъщност искаш само да поглъщаш чужди истории, за да забравиш своята. след време написваш перфектния сценарий, но нямаш идея как да го приложиш в истинския живот.
заспиваш с намерението утре да направиш нещо различно и смислено. на сутринта ‘утре’ вече е ‘днес’ и не ти се прави нищо. ако просто можеше да бъдеш щастлив.. без страх, комплекси, проблеми, лъжи.. всичко щеше да е идеално.
забрави. хората мразят да бъдат щастливи. ти не си изключение. затова спри да мрънкаш и си живей скапания живот, защото така най- си го обичаш.

2011-01-20T14:29:00.000-08:00

.

.

2010 in pictures

2011-01-17T12:45:00.000-08:00

през 2010 съм изгледала 227 филма. 165 от тях за първи път.
всъщност мислех, че са много по-малко, имайки предвид високото качество на социалния ми живот тази година, но. : )

продължавам да си водя статистики. ще ги броим и догодина по това време.

2011-01-14T12:57:00.000-08:00

трябва да се науча да не ми пука. и най-вече, да не свиквам. знам, че е възможно, защото преди бях такава. бях готова да оставя леглото си и дома си и приятелите си и живота си. и го направих. и наистина не ми пукаше.
сега съм готова, но с някакво мазохистично отчаяние и желание да избягам. и не е като да не ми пука.
това е от онези моменти, когато осъзнаваш, че трябва да се промениш, за да оцелееш. не е прищявка. обичам да ми пука. обичам леглото си и малките си навици и малките си приятели и морето.
но не мога да бъда навсякъде, не мога да бъда с всички. това управлява сънищата ми нощем и прави взимането на решения толкова трудно и просто не мога повече.

nightmares and sudden explosions

2011-01-10T17:11:00.000-08:00

дъжд.. пак сънувах дъжд. и пак ме заля усещането, че живея целия си живот търсейки чувство съществуващо само в сънищата ми.
иска ми се да вярвам, че е като влюбването. че съм просто дете, което постоянно се чуди дали изобщо е способно да се влюби и после се появява някой, който прави тази мисъл смешна и нереална. но не всичко работи така. колкото и невероятни моменти да съм имала.
дъжд..
и вяра. Вяра. все едно и също, прекалено често. искам да направя всичко правилно. понякога просто не може. не мога да имам всичко, не мога да имам всички, не мога да имам нея и себе си едновременно.
зарязах човека, който ме обича повече от всичко, който вярваше, че съм перфектна и сигурно още го вярва, за да мога да направя нещо, за което не знам дори дали ще ми стигне шибаната воля да направя. разбира се, че ще я сънувам всяка нощ.

2011-01-09T04:51:00.000-08:00

страничките във фейсбук, които харесвам. изглеждат забавно едно след друго. :Р

ПАСТЪРМА, Salvador Dalí, Лято 2010 беше супер ЯКО, One Flew over the Cinema, 5 MINUTE CHOCOLATE MUG CAKE, My best friend has no idea how beautiful she is. :), Асен Блатечки, "Have you met Ted ?", Ted Mosby, Политиката е изкуство, deviantART.com, Прекарвал/а съм цялата нощ с поне един от моите Фейсбук приятели., LGBT, СА СА СА - САЛАТКА!, If you were my homework, i would do you on the table, oooooh i've been tagged in a pic :) ...BLOODY HELL!! UNTAG! UNTAG!, Framespotting.net, LET'S GIVE UP EVERYTHING AND GO TO LIVE IN BORA BORA, Ако намеря Купидон ще му заврЪ стрелата в задника, The best answer to an exam question ever (dont have to become a fan to see), I'm so tired but I want to stay up and talk to you :D, Да счупим от бой Телетъбис-ите!, Can this Pickle get more fans than Twilight?, БИРА СЕ ПИЕ ОТ БУТИЛКА!, Why are you sleeping in class? maybe because i wake up at 6 AM to come here, Да уча,да уча...колко да уча =)))), ГЛАВАТА МИ МОЖЕ ДА Е ПЪЛНА С БРЪМБАРИ,НО ВСИЧКИТЕ СА ВИСШИСТИ!!!, Bella: I know what you are. Edward: Say it. Bella: Gay., С жена, радио и полицай не се спори!, "mum? no. but muuum? no. MUM! no. fiine.......Daaaaaaady? :)", Играл съм като дете с поне един от моите Фейсбук приятели !, If I could remember school work like I remember lyrics I'd be like a genius, Не ми пука кой ми гледа профила!!!, I survived Y2K, Bird Flu, Mad Cow, 9/11 and Swine Flu. 2012, Here I Come!, I can't clean my room because I get distracted by the cool stuff I find., Listening to a song over and over again until your sick of it!!!, People who do the 3 tap touch (wallet keys phone) before they walk out, I Need To Stop Becoming A Fan For Every Fan Page That Relates To Me., I asked "what" 20 times so now I'm just gonna pretend I heard what you said, If the world ends in 2012, i've wasted my whole life in school. . . lovely., Dear parents, if you know what I did last night you WILL kill me., Обичам да чета!, It's Always the Quiet Ones..., Get your own Placebo lyric!, Not Playing Farmville, fuckthenorm.net, Texas Hold'em Poker, Lars von Trier, David Lynch, Last.fm Music, "Dude that song is so old." "so is your mum but you still listen to her", talk to you all night, die from lack of sleep next day..worth every minute, Mom and Dad...when I lie to you, its for your own good, Sneaking food into the movie theatre, $3 for a bag of skittles my ass., Dear Brain, can you shut the f*ck up so i can sleep?, If you have ever said "its like that group on f a c e b o o k", The Norwegian Olympic Curling Team's Pants, Dear Homework, You're Not Attractive and I'm Not Doing You, Sooo = I don't know what to say but I don't want to stop talking to you., Yes, i do smile stupidly at the computer when someone says something cute., Има мъж, има проблем... Няма мъж, няма проблем., И един мармот завива шоколада в станиол., "Mom, make me some food?" "Get it yourself." "Nevermind, I'm not hungry.", Аз обичам филии с лютеница, На бас, че мога да събера 300 000 души, които не искат да бъдат събирани, Questions on a test that give away the answers to other questions, Sometimes I talk so fast it just sounds like nothing., If you don't like me having a messy room, don't come in. Simple as., Мързи ме!!!, 5 More Minutes of Sleep in the Morning Really DOES Matter, I hate socks in sandals!!, Кирилица, Travelling, Баничка с Боза, Who needs a wardrobe when you have a perfectly good floor?, Please stop looking so attractive, I'm trying to stop liking you., You're weird. I like you., 10 000 българи ЗА концерт на MUSE в България!, i'm a woman. i eat. i have curves: deal with it., Checking your wallet after a night out and thinking "OHH WHY GOD WHY??", *wake up in middle of night, look at clock* yes I still have time to sleep!, I walk into a room ... then forget why, My parents hid my letter from Dumbledore..., Face-book is the only place where it's acceptable to talk to a wall, Dude. this is a really bad idea... LETS DO IT!!, Did you really just ask me "Do you like music?", "She" says wayyyy to many sexual things......., When does Disney give us a gay story?, Getting Something Right In Maths And Feeling Like Jesus, Dear Math, Grow up and solve your own problems., The awkward moment when Barbie realises Ken has nothing in his pants., Gay Marriage, I'm not drinking again.. oh, party?! WHERE? :D, Ако парите ти стигат, значи нямаш въображение., Not finishing a sentence because your laughing too hard about the ending, Никога не знаеш какво имаш, докато ... не си подредиш стаята :DD, Мразя,когато има семки в мандарините!! :D :D, Като ми се доучи, отивам в facebook и чакам да ми мине :), That awkward moment when Hitler sees his gas bill.., If google cant find it, it doesnt exist.

2010 in words

2011-01-05T15:02:00.000-08:00

книгите ми за 2010. по-малко са, отколкото ми се иска, но.
(тези със звездичките съм ги чела и преди)

La ligne noir – J.C.Grange
Врява и безумство – У. Фокнър * (любимаа)
Middlesex - Jeffrey Eugenides
God Jr – Kucuk Iskender
Codine – Panait Istrati
Survivor – Chuck Palahniuk
Great Gatsby - F. Scott Fitzgerald
Choke – Chuck Palahniuk * (обичаам)
Brokeback Mountain - Annie Proulx
Железният светилник – Димитър Талев
Snuff – Chuck Palahniuk
Pulp – Charles Bukowski
Siddhartha – Hermann Hesse
Rage – Stephen King
Философия в будоара – Маркиз дьо Сад
Името на розата – Умберто Еко
Speak – Laurie Halse Anderson
Гарсия Лорка – Лев Осповат
Diary – Chuck Palahniuk
Ask – Elif Shafak
Парижката света богородица – Виктор Юго
The reveries of the solitary walker – Rousseau
Невидими градове – Italo Calvino
Малкият принц *
Cien sonetos de amor и Viente poemas de amor y una cancion desesperada на Pablo Neruda (които си бяха просто уникални)
Everything is illuminated – Jonathan Safran Foer (много добра)
Кървава сватба – Лорка

догодина ще са повече. :)

2011-01-04T14:27:00.001-08:00

обичам снимки. всякакви. красиви. и правя снимки. мога да правя хубави снимки. може би е защото винаги съм виждала света в кадри. наистина усещам фотографията. просто.. не е моето нещо. излизам два пъти в годината и правя хубави снимки. но не документирам живота си. това съм аз. нямам никакви снимки с някои от най-важните ми хора. фейсбукът ми е антисоушъл и профил снимките ми стоят по шест месеца. и това не е защото нямам какво да документирам или защото излизам ужасно. аз съм човек, който цени спомените си.
просто някак съм.. ядосана на фотографията. че е толкова перфектна и дълготрайна, за разлика от самите моменти. затова не правя снимки. напук на времето. не искам да седна след не-знам-си-колко години и да се депресирам на албуми. може да съжалявам, да. но в момента вярвам, че нямам нужда от това. нямам нужда от доказателство, че съм живяла, щом наистина наистина съм живяла. имам спомените си. други хора имат спомени за мен. но дори когато и това изчезне... достатъчен ми е самия факт, че някога някъде съм живяла. разбирате ли? няма значение на колко невероятни места съм била и дали фейсбук приятелите ми знаят за тях.
и без това са ужасно прекалено много места за документиране. ;)

2011-01-01T13:19:00.001-08:00

миналата година по това време казах, че вярвам, че 2010а ще бъде невероятна година. но не го вярвах. нямах си ниикаква идея каква ще бъде. само се надявах. но тя беше. най-изключителната година.
днес.. отново се надявам. без илюзии, че знам. знам само, че.. може да се случи всичко. и за огромна част от това всичко не ми стига фантазията в момента. но няма значение. ще трябва просто.. да се изживее.

definition?

2010-12-30T15:47:00.000-08:00

нищо не е мое. аз нямам любимо място, любим парфюм, любими обувки. нищо не ме определя. аз просто вървя и крада парченца от всичко. хората така изграждат себе си. аз си оставам купчина парченца. огризки на любими неща, които не правят едно цяло, не.
и искам да говоря. но за това са нужни големи думи. убеждения. а аз не съм сигурна в нищо. имам само мънички мънички ненужни думички. неубедени убеждения. вярвания, в които никой не вярва. нямам доверие в себе си, защото нямам идея как ще мисля утре. нормално, ще кажете, но съм малко изплашена, когато губя себе си.
ти ми отне дома, когато ми отне себе си. или аз те отнех. не знам. преди много време сънувах, че те няма. и всичко в този град загуби смисъл. странно – сега се чувствам по абсолютно същия начин. ти ми отне дома. прости ми, че избрах наистина да избягам. и че не искам да се връщам вкъщи, защото теб те няма.

кой изобщо си вярва, като каже ‘догодина ще дойдем пак’,’догодина ще направим това и онова’? пораснете. една година е дълго време. догодина ще бъдем още-си-нямаме-идея-къде. освен това последната седмица на май няма да се повтори. просто няма.

2010-12-24T13:46:00.000-08:00

казвала съм колко обичам думите. днес искам да кажа колко адски много ги обожавам. имам любими думи, имам такива, които ми звучат странно и такива, които ми звучат абсурдно. но езикът е изкуство. сила. чувство.
да учиш чужд език е като да преоткриеш себе си. като да откриеш едно друго аз в себе си. малко по малко.. и в онзи миг... когато думите престанат за бъдат просто сбор от звуци и започнат да изобразяват картини.. и когато започнеш да ги усещаш и да ги сънуваш... това е. като да се влюбиш. едно от най-невероятните чувства евър.
нали знаете как казват, че всеки има едно нещо, в което е наистина наистина добър? е, това е моето.
учителката ми по английски във втори клас беше казала, че цял живот ще се занимавам с езици. мисля си, че е била много права.

2010-12-23T13:41:00.001-08:00

какво е магия?
тази оранжева светлина, която владее сънищата ми.
тази атмосфера, която веднъж докосната, заживява под клепачите ми завинаги. расте, изменя се, докато след време вече не знам кое е спомен и кое сън. какво съм преживяла, какво съм сънувала и какво просто съм мечтала. но тя е там, много дълбоко в мен. стара миризма, която кара краката ми да омекнат и за миг да ме залеят чувства, без картини.
тя е пясък. спомен. в минало време. не защото обичам миналото, а защото всичко е в главата ми.
ако трябва да бъда по-земна – несебър 2002. и не искам да се връщам, защото съм сигурна, че сега там няма нищо. просто един спрял кадър, който през годините се е настанил толкова навътре в душата ми, че донякъде ме е оформил като човек. нещо като.. съвършенство.
преследва ме тези дни.
защо винаги имам тези странни летни сънища с много вода и пясък през януари?

2010-12-15T13:08:00.000-08:00

вече не ми липсваш. или поне не толкова.
някои хора тръшкат предмети, други крещят, когато ги боли.
аз имам нужда да пиша, да рисувам и да бъда някой друг за миг.
знам идеално, че времето лекува всичко. най-много няколко години. но нямам време за това, по дяволите. сякаш си купувам изкупление на изплащане. много грешки и много месеци и, нищо не се променя.
не те сънувам напоследък.
за тази вечер не съм сигурна.

lover i don't have to love 2

2010-11-30T13:15:00.001-08:00

last night
it was kinda weird
kissing my best friend
big city nights
kissing exercises
nail marks on your arms at the morning
you know i’m good at this
though sex’s still overrated
we’re full of maybes
shamelessly
i smell of beer and cigarettes
you like it
drinking games are the lamest excuse to get drunk
but are so much fun
and being drunk’s the best excuse to be honest
and to stick your tongue in someone’s mouth
whatever
you’re the second one that says they love me the most, these days
and the second one i plan to leave here alone these days
how can i know for sure anything?
i’ve been wondering what’s that ‘better than love’ thing
it’s all pagan poetry

endless summer

2010-11-16T12:24:00.001-08:00

имам най-прекрасните дни на света. удобно легло, хубава книга, отворен прозорец. месечна карта за градския транспорт. море. тетрадка с бели листи. и карирана тетрадка. есен, която прилича повече на лято. кафе. имам желанието да си харча парите за моливи и учебници,а не за дрехи. имам павирани улички с безброй барове. безброй красиви хора.
странното е, че отчасти виждах последните месеци като един преходен и не чак дотам вълнуващ период. дори се разочаровах от 2010, която вървеше толкова добре. е, моя грешка. още сме в най-невероятната година евър. : )

2010-11-01T01:54:00.001-07:00

кафе със Сняг на Орхан Памук. а навън е слънчево. принцеси с кашкавал. по някое време ми писва, обличам се набързо и излизам. имам нужда от един заден двор, чужди езици и красиви хора. и животът е прекрасен, все пак. накрая всички ще умрем и книгите ни и филмите ни и знанията ни и любовта ни ще ни бъдат отнети, но това е само теория, защото днес е приятен слънчев ден.
и аз имам навика да се усмихвам на непознати.

2010-10-27T14:59:00.000-07:00

почти всяка вечер сънувам едно и също. и ми е безизходно. в един от онези периоди съм, когато всичко е много черно и бяло, и съм цялата крайности. добре съм – не съм добре. обичам те – не те обичам. мога без нея – не мога без нея. драматизирам прекалено – самонавивам се, че не ми пука и продължавам напред. мога всичко – не мога нищо. няма грешен избор – няма правилен избор. .
на сребърна верижка на врата си нося сърцата на хора, с които не съм говорила от месеци. и мога да държа лятото дълго вътре в мен, но рано или късно тези неща ме настигат. и няма правилен избор.
и през повечето време съм наистина щастлива. но ще ме осъдите ли, че искам да имам всичко, всичко?
не е нещо, което просто мога да променя. това съм аз. аз винаги ще искам всичко- всеки човек, всяко място, всеки миг, всяка дума, всяка усмивка, всеки цвят, всеки звук. всяка вероятност. всеки път, по който не съм тръгнала. всеки човек, когото не съм познавала. всичко, всичко. наведнъж, на едно място, вечно.
невъзможно, но. не мога да спра да сънувам как всички са ми наблизо. имам чувството, че държа вода в шепи.

2010-09-26T11:06:00.000-07:00

поезията не винаги е в думите ми. по-често е във внезапните ми усмивки. в стъпките по тавана. в кино лентите ми. във вечните кадри пред очите ми. в тънката граница между минало и бъдеще, която толкова често се разтапя и избухва във вид на сълзи. в красотата на дните ми. във всички слънчеви лъчи, на които съм пяла. в модерните магии, за които съм писала и за които не съм писала. в сенките под прозореца, миризмата на палачинките ми. в музиката ми и в смеха ми. вътре в мен. поезията е всеки един миг. всяка една частица от сърцето ми. дори когато мълча.

не ми е до думи, затова ще мълча. но ще бъда много поетична в мълчанието си. : )

2010-09-20T15:48:00.000-07:00

имам много неща за казване. започвам да пиша пост сигурно за десети път тези дни. но няма да кажа нищо. в края на краищата, за пръв път искам да го запазя само за себе си. това, което става с мен, си е само за мен. прекалено лично. трябва да бъда сама в това.

2010-09-06T13:43:00.000-07:00

имам спомен за малка прашна тераса, на първия етаж над оживена улица. може би пешеходна. будка за вестници и разбити плочки. мога да видя плочките. и липи, които сякаш искат да влязат през прозорците. късно лято. оранжевата светлина на ярко залязващото слънце, горяща между липите. шумовете на късен следобед. много минувачи, разговори, викове, деца, затръшване на врати, далечни клаксони.
и босите ми крака върху топлата мозайка на терасата.

не знам дали е спомен от някой минал живот или от бъдещето или е нечий друг спомен, но е в моята глава и съм толкова сигурна, че е истински, колкото и съм сигурна, че на такова място не съм била.

2010-09-01T12:28:00.000-07:00

животът ми е толкова много места, всички и никое, от които мога да нарека дом. толкова хора, всички и никого, от които мога да нарека вечни.
so… why not?
този път взимам нещата в свои ръце и знам, че съдбата ме подкрепя.
and it feels soo good, you know?
като изгрев. като мечта.
и не знам нищо, но вярвам във всичко. и вярвам в себе си.

викс, знам, че ако имаше лайк бутон, вече щеше да си го натиснала. :Р

2010-08-27T10:10:00.000-07:00

вихърът на живота ме завихря всеки ден по малко повече. и ми се иска още да вярвах, че съм наясно със себе си и знам какво искам и коя съм. но поне в момента не знам нищо, нищичко. и съм в един от онези периоди, когато осъзнаваш, че не можеш да имаш дори малка частичка от ‘всичко’ и че каквото и да направиш, ще изгубиш. и искам да не ми се налага да избирам. и искам времето да спре и да ме изчака да си подредя мислите. но много искам.
и не че се оплаквам, не. от вихъра е. главата ми е завихрена. това е като да избираш оръжието, с което после ще те накарат да се самоубиеш.

2010-07-16T14:35:00.000-07:00

меланхолично и сънливо. гледам lost in translation и го спирам двайсетина минути преди края, защото мразя сбогуванията. в стаята ми подухва нощен вятър. имам пясък във всички дрехи и чанти и всичко.
е, ноктите ми са изгризани и усещам, че раят ми няма да трае още дълго. но днес спрях двайсет минути преди края. и си лягам с цялата тази атмосфера и сънувам, че сбогувания не съществуват.

this must be it

2010-07-12T06:45:00.000-07:00

все по-често имам чувството, че сънувам. спирам на улицата и се оглеждам и очаквам всеки момент да се събудя в леглото си в сливен и да съм на десет. или на петнайсет. но не и да съм тук и сега. 2010та е адски нереална година. не в лош смисъл, не и само в добър смисъл. в много странен смисъл. музиката ми е нереална, чувствата ми, целите ми, всичко. само допреди няколко месеца не съм и подозирала къде ще съм днес. и предполагам, че в момента не мога да си представя дори къде ще съм след още няколко месеца.
but it feels good
май просто е прекалено динамично, за да го осмисля. и прекалено хубаво. и съм прекалено щастлива.
мисля си, че това значи да си жив. наистина наистина.

2010-07-11T06:46:00.000-07:00

теглих черта на илюзиите си
но нали границите са за прекрачване
и правилата за нарушаване
пристъпваш прекалено навътре в мен със изкуството си
(нещо, което не мога да ти позволя)
и разбуждаш моето изкуство
взривоопасна комбинация от класа
невъзможна поради факта, че
самолет те разделя от мен, но.
ти си новата пролет под червените ми нокти
пряк път до музата ми
прекалено добър, за да е истина
и ще те държа близо
дори това да е най-опасното нещо на света

06.04.2010

closer

2010-07-10T14:58:00.001-07:00

вървим по една песен
как ми се иска да минеш по отсрещния тротоар
иска ми се, но не го правиш
неизбежно е да сблъскаме идеалите си
да станем жертви на ненужната истина
да бъдем откровени
докато се удавим в крясъци
разсъбличането е част от играта
вулгарна тръпка на отношенията
ще издера очите ти с думи
когато обърнем ролите
истината е най-остро оръжие в ръцете ми
и ни държи близо
но колкото и да се вкопчваш в нея
светкавиците затварят живота ти в снимка
и думите кънтят над чувствата ти
докато не изсмучат и последната капка
любов
но в момента сме обречени да сме близо

2010-06-30T02:59:00.000-07:00

слушам losing my religion, но съм повече лайк finding my religion. и без това винаги съм смятала, че тази мелодия е прекалено весела за текста. а това лято променям депресарските текстове в главата си, без да искам. дори си измислям нови.
и ми е ужасно спокойно. дори не изпитвам нуждата да бъда bulletproof. просто се усмихвам и.. поемам рисковете. когато не съм на дъното, играя с живота си страшно лесно.
обичам китари. много. и думи. много. и други неща. много.
нямам въпроси към живота днес. утре може да имам. но днес не. днес знам всичко, което трябва да знам. и един куфар ми се струва съвсем достатъчен. дори утре да не мога да натъпча живота си вътре, днес не бих се поколебала.

2010-06-29T13:51:00.001-07:00

нямам целувка за лека нощ
но не е важно
аз знам, че си там и ти знаеш, че съм тук
(макар че повече би ми се искало да съм там)
и всичко е окей
не ме е страх да бъда трезвена
харесва ми да съм прозрачна с теб
ако не съм искрена към теб, към кого друг
макар че си мисля
ху нийдс дис, когато ме виждаш и без това

2010-06-28T13:51:00.000-07:00

при мен е лято от 15ти май. толкова отрано, че вече го чувствам като края на август. толкова динамично и пълно, че не знам къде ще си побирам емоциите скоро. продължават да ми бъдат затръшвани разни врати, но вече съм съвсем убедена, че просто съдбата има по-добри планове за мен. еуфорията ми е тиха и гореща, лятна и на вълни. това ще бъде едно много дълго лято и много дълга година.

I’m feeling younger, it’s better than wiser

2010-06-19T04:59:00.000-07:00

събуждам се сутрин и преди да отворя очи нямам никаква идея къде съм, в кое легло съм. но е хубаво. тези дни сънувам много. спя на отворен прозорец. имам нови кецове. и тефтерче с рисунка на монтмартр. и много много страхотна музика. now’s the only time I know. и за пръв път всъщност го мисля. за пръв път миналото не ме дърпа и като слушам summer son нямам онова чувство, че изпускам нещо.

2010-05-30T06:24:00.001-07:00

никога не съм била толкова близо да си събера нещата и да се кача на първия влак.
изминалата седмица беше една от най-прекрасните евър и сега се опитвам да я събера в парче дърво и картичка и няма значение какво още друго, само да е по-реално от спомените ми. терасата ми е уютна и няма да позволя да ме преследват други тераси, на 1100км далеч. но много ми тежат плановете ви за живота ми, по дяволите, но прекалено малко ми пука.

знам, че се повтарям.

one year in music

2010-05-09T02:55:00.000-07:00

2009
април – david bowie – bring me the disco king
май – depeche mode - strangelove
юни – placebo – battle for the sun
юли – placebo – infra-red
август – placebo – the bitter end
септември – florence and the machine – rabbit heart
октомври – muse – stockholm syndrome
ноември – morrisey – let me kiss you
декември – museum – for the very first time
2010
януари – placebo – without you I’m nothing
февруари – the courteeners – cross my heart and hope to fly
март – radiohead – karma police ; poets of the fall – 15 min flame
април – florence and the machine – hardest of hearts; howl

2010-05-07T01:47:00.000-07:00

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
това е празното място, където обикновено цитирам текст от песен. тези дни песните ми са без текст, а много бих искала да ги цитирам, та.

2010-05-04T13:53:00.000-07:00

на ивo

искам да пиша за теб. и да рисувам за теб.
и тайно да те складирам на харддиска ми,
докато се препълни и започна да те познавам по-добре, отколкото ти се познаваш
и когато аз запълня твоя харддиск, не знам коя ще е по-голямата катастрофа –
да ми омръзнеш или да не ми омръзнеш изобщо?
познанството ни е руска рулетка
всяка дума е куршум на върха на пръстите ми
въпросът на къде е насочен ще го оставя така

2010-04-19T11:51:00.001-07:00

нямам време за нищо, но ми харесва да се чувствам сякаш имам цялото време на света. да седя до сутринта с молив в ръка, без да гледам часовника. да действам спокойно, бавно, без планове. добре ми идва тази вятърничавост след последните няколко месеца, въпреки че нямам идея защо реших да си я позволя точно сега. няма значение. важното е, че съм спокойна.
боря се с мързела си, който не е мързел, а не-виждане на смисъл да правя нещо. повечето неща. опитвам се да строя кули, които рано или късно ще рухнат. безсмисленост е думата. но. щастлива съм. и не бих искала да бъда някой друг. в никакъв случай. имам адски много.

2010-04-06T11:54:00.000-07:00

обещавам никога повече да не си позволявам да се депресирам само защото съм забравила как се плаче. да. наплаках се. мерси.
мирише на море и страшно ми се плува. имам чувството, че съм забравила какво е да е лято. толкова дълга беше тази зима, ужасно.
но сега – край. имам нова надежда за вечна пролет. наречете го нова порция илюзии, то е същото. имам красота и изкуство, което е по-важното. и покриви имам (мерси, викс :Р).
та... тук съм. и съм щастлива.

2010-03-25T10:19:00.000-07:00

вчера прожектирах отчаянието си върху мръсна хартия
залъгвах ума си с фалшивост и миризма на цветя
слънцата ни не изгряха над нашите ярки планове, мила
само дай ми болката, на която съм свикнала досега

днес налей ми надежда и още горещ шоколад
и ще ти кажа наполовина пълна ли е, наполовина празна ли е мойта душа
недей ме пита кога и защо съм безумно щастлива
разливайки огнената си усмивка по вятъра и вярата в нас

утре гледай смело напред и ме дръж за ръка
хайде да прожектираме малко надежда върху чуждите сиви лица
защото утре ще бъде по-добър ден за нашта мечта
високо, далеко, с тихо изпят южен вятър и път на уста

15 min flame

2010-03-22T15:45:00.000-07:00

-за краткотрайните изкушения-

ще си простиш ли ненаказаните грешки
убивайки стражарите и бягайки от ада?
кое е правилно, кое е лесно, за кое ще съжаляваш
дали ще оправдае всички средства
твоят наркотичен миг на слава?

82nd academy awards

2010-03-07T07:42:00.000-08:00

мина месецът на оскарите. след много много нерви искам да обобщя като раздам някой и друг оскар и аз.
мисля да пропусна по-незначителните категории и тези, по които не съм компетентна и да се насоча към съществото на въпроса.

Best Achievement in Visual Effects
Аватар, ест.

Музикалните категории все пак ми се струват прекалено много, затова
Прогноза: Аватар
Личен фаворит: Аватар
за всички

Best Achievement in Art Direction
Прогноза: Аватар
Личен фаворит: Девет

Best Achievement in Editing
Прогноза: Аватар
Личен фаворит: Inglourious Basterds

Best Achievement in Cinematography
Прогноза: Аватар
Личен фаворит: Inglourious Basterds

Best Writing, Screenplay Based on Material Previously Produced or Published
Прогноза: Precious
Личен фаворит: Precious

Best Writing, Screenplay Written Directly for the Screen
Прогноза: Inglourious Basterds или The Hurt Locker
Личен фаворит: The Messenger

Best Achievement in Directing
Прогноза: Kathryn Bigelow for The Hurt Locker
Личен фаворит: Quentin Tarantino for Inglourious Basterds

Best Performance by an Actress in a Supporting Role
Личен фаворит: Mo'Nique for Preciou

Best Performance by an Actor in a Supporting Role
Прогноза: Christoph Waltz for Inglourious Basterds
Личен фаворит: Christoph Waltz for Inglourious Basterds
определено

Best Performance by an Actress in a Leading Role
Прогноза: Meryl Streep for Julie & Julia
Личен фаворит: Gabourey Sidibe for Precious

Best Performance by an Actor in a Leading Role
Прогноза: Jeff Bridges for Crazy Heart

иии

Best Motion Picture of the Year
Прогноза: Аватар
Личен фаворит: Precious

Филм, на който съм готова да дам всеки един Оскар, само и само да не го вземе The Hurt Locker: Inglourious Basterds

отвратителни филми тази година. не че се учудвам. като цяло Precious определено е най-добрият и най-сериозният, но не мисля, че ще го оценят, точно по тази причина. надявам се да греша. освен него, единственото, което ме изненада приятно е The messenger.

така, горе долу.
сега отивам да поспя, за да съм свежа за предаването наживо. :)

chocolate diet

2010-02-28T15:09:00.000-08:00

искам да прекаля с теб. да прекаля с любовта ти
искам да се надрусам с евтин шоколад
против детоксикацията ми от други вещества
като наивност и надежда

искам те като шоколадова диета
да те поема по толкова много, толкова често
че да не мога да те погледна след седмица
и да засядаш на гърлото ми щом те докосна

искам те за краткотрайно лекарство
добавка към горчивината в шишенцето
след която ще се оправя
крещяща страст, затъпяваща сетивата ми
която да употребя и после да захвърля
при другите ненужни вещества

2010-02-16T11:51:00.001-08:00

тази вечер, за пръв път от много месеци, мисля, че всичко ще бъде наред. не че вчера ги нямаше тези вероятности. и не че утре има гаранция, че всичко ще е наред. но да, тази вечер мога да си легна без притеснението на следващите месеци и да бъда спокойна. защото всичко ще се нареди. и неприятните варианти ще останат само един лош сън.

i know the past will catch you up as you run faster

2010-02-14T13:58:00.000-08:00

метафорите ми се изтъркаха, олющиха, измъчиха
единствените думи, които държа, не са мои
няма да повярвате колко по-лесно е да крадеш
не думи, а животи
да пишеш за чувства, които не изпитваш
а моите чувства... менят цвета си на всяка песен
без да знам те ли зависят от музиката
или музиката ми зависи от тях

нямам какво да кажа. може би просто трябва да... чакам...

wind of change?

2010-02-11T10:34:00.000-08:00

тази сутрин се събудих с онова странно чувство, което не съм имала от много месеци.

навън е валял кален дъжд. пясък от африка. мирис на нещо, което не може да се опише. на южен вятър. покриви и чайки. време е за промяна.

2010-01-25T13:24:00.001-08:00

започвам да мразя скиновете си на операта с големите градове и нощните улици. ще разочаровам всички, с едно изключение, но съм готова да си играя с бъдещето си. мисля, че трябва да го правим по-често, защото животът е една смешно абсурдна игра и няма да спре да бъде такава, колкото и насериозно да го взимаме.

не мога да намеря покривите си в себе си в последно време, но вярвам, че ще си ги върна, когато му дойде времето, защото в момента ми е никакво и не ми е до тях. но ме е страх, да.

2010-01-19T14:23:00.000-08:00

и са минали хиляда нощи да докажат,
че разстоянията ни не ни разделят
хиляда песни да покажат,
че улиците на мечтите ни не се променят
хиляда по
един час!
четиринайсет минути!
и петдесет и осем секунди!
за да знаеш,
че съм тук и че сме вечни :)

който се познае, ще се познае. :) много те обичам.

ще свикна да си затварям очите

2010-01-11T12:27:00.000-08:00

Manga - Alisirim gozlerimi kapamaya

в мига, когато отворих очи, светът беше съвсем чист
без да мисля повярвах на утрешните дни с вкус на приказка
детските ми спомени са останали между лъжите
не успях да си намеря герой извън комиксите
де да не бяха розови всичките ми мечти
все въпроси задавах, но не получих отговорите
все лъжи са се говорили, все лъжи
не се събраха разделените, приказките не станаха истина
никой не проговори по улиците, в които се влюбвах
но градът никога не замълча, все плака, все плака

ако някой ми даде последна надежда
и каже, че един ден всичко ще бъде наред
може би ще повярвам на тази лъжа
и ще свикна да си затварям очите

ако само се види път, свършващ със светлина в далечината
ако само ме отнесат ангелите, преди да се предам на тъмнината
измъчваха асфалта, с кръв се напълниха пукнатините му
мечтите на колко деца са загубени из разрухата?
човек защо се забрави и предаде себе си?
на кой път колко души се простиха с живота си в името на едно нищо?
все лъжи са се говорили, все лъжи
разделените никога не се събраха,
приказките, които слушах никога не станаха истина
никой не остана невинен, колкото ми се искаше
войната не свърши, смъртта не намаля

ако някой ми даде последна надежда
и каже, че един ден всичко ще бъде наред
може би ще повярвам на тази лъжа
и ще свикна да си затварям очите

ако някой иска песента, мога да му я пратя

for what it's worth

2010-01-07T13:05:00.000-08:00

I’ll chose a mask and be myself
I’ll play it safe, stay in the game
and bow my head
but yet again
I always will be someone else

I’ll stay in heaven, or in the name
of misbehaviour, ‘ll stay in hell
but oh you know inside my soul
there always will be some place else

I’ll live this moment and never pray
for I’ve got it all in every day
again and again
behind my smile
there always will be somewhen else

I’ll stay with you until the end
for what it’s worth I’ll hold your hand
and yet again
you know
inside my soul
there always will be someone else

нямам никаква идея дори дали е правилно граматично. или дали изобщо става. просто имах нужда от нещо такова.

2010-01-06T13:13:00.000-08:00

имах нова луничка,
но се оказа шоколад.
или засъхнала кръв.
от напукана устна
или ужилване на комар.
или по-дълбока рана
от нещо по-голямо.
не съм забелязала.
май все пак е от шоколад,
но няма значение.
изми се.
вече нямам нова луничка.
само старите ми.
от по-перманентен шоколад.
или кръв.

2010-01-02T15:05:00.000-08:00

учудващо добре ми стоят тия цифрички 2010 отстрани на екрана. мога само да се надявам, че всичко ще се нареди, както е ставало досега, и тази година наистина ще бъде толкова страхотна, колкото се очертава.

а аз не пиша тук, точно защото всичко е едно изчакване и надяване и не-смеене да вдигна глава и страх да говоря за това.

дано.

cause what I feel is the only truth

2009 in pictures

2010-01-02T14:26:00.000-08:00

през 2009та съм изгледала точно 287 филма, 187 от които за пръв път и 100 за втори трети, десети и т.н. плюс 5 цели сериала и няколко отделни сезона.

да живеят статистиките. списък няма да слагам. :Р

2009 in words

2009-12-27T12:50:00.000-08:00

Марсиански хроники – Рей Бредбъри *
Замъкът – Ф. Кафка
Здрач
Убийството на Роджър Акройд – Агата Кристи
Choke – Chuck Palahniuk
Шоколад *
Myth of Sysiphus – Albert Camus
Guitar – Michel del Castillo
Песните на далечната Земя – Артър Кларк *
Evening class – Maeve Binchy
Invisible Monsters – Chuck Palahniuk
Парфюмът
Summer of Katya – Trevanian
A space odyssee – Артър Кларк
Боен клуб – Chuck Palahniuk
Фарс или никога вече самота – Кърт Вонегът
Сбогом, лято – Рей Бредбъри
1984 – Джордж Оруел
The Lollipop Shoes – Joanne Harris EN
451 по Фаренхайт – Рей Бредбъри
Старецът и морето
The reader
На изток от Рая – Джон Стайнбек
Портрета на Дориан Грей *
Алис в страната на чудесата и огледалния свят
Изкуплението Шоушенк *
Lord of the Flies – William Golding
Автобиография на Бранислав Нушич
Погнусата – Сартр
Тютюн
Лолита
Поща – Буковски
Вино от глухарчета *
The Bell Jar – Sylvia Plath EN
Kafka on the shore EN
По пътя
Before Adam – Jack London *
Dead until dark EN
Blackberry Wine – Joanne Harris
The Hunger Games
Le theoreme d’Almodovar
Бели нощи – Достоевски
The Painted Veil EN
Падението – Albert Camus
Тетрадката – Николас Спаркс
A walk to remember En audiobook
Vittorio, the vampire – Anne Rice
Zodiac – Robert Graysmith En audiobook
Stardust – Neal Gaiman EN
The cather in the rye

2009-12-13T10:18:00.001-08:00

може да не харесвате начина, по който се вкопчвам в нещата, но това е моят живот. аз съм изплетена от огън и яркост. не мога без страстите си. не мога без да имам страсти. не мога без всеки момент да съм лудо влюбена в нещо. може би е като някаква нужда от наркотик. когато изгубя умението си да се възхищавам, когато не остане нищо, при мисълта, за което мога да скачам и пищя с часове, тогава ще умра.

всичко е bright lights and black holes
защото отново все пак we’ve gotta live the best we know how to

.....

2009-12-10T05:10:00.000-08:00

искам да вярвам, че не всичко се губи накрая.
не може, просто не може да се губи.
красивите неща и красивите хора не може просто да умират и да изчезват.
не може.
просто не може.
в никакъв случай.

2009-12-05T10:45:00.001-08:00

странно е.
съдбата пак ми предостави най-подходящата песен
мелодията на моя декември (нищо, че не обичам декември) – напрегната и нервна като мен и всичкото това бягане, лутане, бързане и ужасен недостиг на време
и същевременно толкова високо и мечтателско и изгревно
и аз съм високо
прескочих си сатурновите дупки
и съм голяма, голяяма
като висока и далечна, не като пораснала, не
ще се науча да обичам всички месеци
и тогава ще бъда бог
защото всички моменти са мои
и всички места и целият свят е мой
а аз съм не просто моя
аз съм на всички зимни утрини и летни вечери
портокални дни и цигарени изгреви
провесила крака от някой покрив
имам това настроение
и така е най-хубаво

museum - for the very first time >>lyrics<<

2009-11-27T12:31:00.000-08:00

If you've been hiding from love
If you've been hiding from love
I can understand where you're coming from
I can understand where you're coming from

If you've suffered enough
If you've suffered enough
I can understand what you're thinking of
I can see the pain that you're frightened of

And I'm only here
To bring you free love
Let's make it clear
That this is free love
No hidden catch
No strings attached
Just free love
No hidden catch
No strings attached
Just free love

I've been running like you
I've been running like you
Now you understand why I'm running scared
Now you understand why I'm running scared

I've been searching for truth
I've been searching for truth
And I haven't been getting anywhere
No I haven't been getting anywhere

Hey girl
You've got to take this moment
Then let it slip away
Let go of complicated feelings
Then there's no price to pay

We've been running from love
We've been running from love
And we don't know what we're doing here
No we don't know what we're doing here

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

вече не искам a lover I don’t have to love
вече наистина имам нужда to get over myself

maybe?

2009-11-23T10:50:00.000-08:00

здрасти.
не знам докога ще бъда тук и докъде ще бъда аз,
но твоето здрасти е различно
твоето здрасти е на български
и ме кара да сияя.
на моята вяра й трябва малко
и не знам за твоята вяра,
но аз съм тук и този път
мога поне да си позволя да те желая.

здрасти.
скачам.

не мисля, че ще ми се наложи да се подстригвам нула номер.

есенен плейлист : )

2009-11-20T13:17:00.000-08:00

florence + the machine – rabbit heart
morrissey – let me kiss you
bjork – pagan poetry
muse – stockholm syndrome
pj harvey – this mess we’re in
placebo – kings of medicine
the frames – seven day mile

song to say goodbye

2009-11-18T13:46:00.000-08:00

снимки, въпроси, недоразумения, кой за кого ще пише, изпити, дуети, лудници, пари, банкови сметки
и събират половината ти живот в книга с евтина подвързия и те карат да си платиш за него
тези дни са последните
последна възможност
да закъснявам, да бягам, да танцувам, да вися на пейките, да празнувам рожден ден, да излизам в междучасие, да бъда бунтар, да бъда себе си, да бъда социална, да крещя на баскетболни мачове, да слушам в час, да изкарам нещо повече от 4 по математика, да снимам обесената кукла на терасата отсреща
обаче сега няма уроци по танци, няма го нашият Джон Кийтинг, няма какво да се слуша в час, загубихме на баскетбол, през прозореца ми не се виждат покривите, огромна част от лицата по коридорите са ми непознати, а куклата не е обесена, а само вързана за косата
и вече няма значение кога ще свърши
и да е имало нещо, което обичам, вече го няма
аз не се събирам в една страница
сега е време да си вървя у дома

2009-11-14T14:51:00.000-08:00

тъжна есен е
без да мога да се отърся от лятото
нещо стана
подпират ми клепачите с кибритени клечки
и ме заставят да гледам
това не е формата на моето сърце
не ме заставяйте да избирам
аз загубих свободата си
с неизречени обещания
по-зле е от окована –
аз съм обичана
нека просто да затворя очи
и да поема дъх
не съм свикнала
дайте ми много много време
дано този път имам сили
да се следвам докрай

2009-11-11T11:47:00.000-08:00

срещнахме се през една есен
първо те чух
защото слухът е най-важното ми сетиво
чух музиката ти
защото музиката е най-голямата ми страст
но не се влюбих
защото се влюбвам само насън
после те видях
мина пред очите ми като филмите, които гледам
и превъртам спомените
за да не изтекат през пръстите ми
разбрах те
когато ми се прииска да те помириша
и да те докосна
усетих те, когато те разбрах
но не живея в рок приказка
ръцете ми са празни
и отново всичко, което имам
е музиката ти

2009-11-10T11:54:00.000-08:00

може би просто искам нещо невъзможно. може би просто искам всичко. и не знам дали само съм вярвала или преди наистина съм можела да имам всичко.
прилича на чувството, когато слушам july morning. чувството за нещо пропуснато, за нещо изплъзващо се. за нещо, което можеш да усетиш на върха на сетивата си. нещо, което е толкова силно е ярко, че си сигурен, че някога си го държал. но не успяваш да го уловиш в този живот. любов? може би.
и имам целия свят и целия живот пред себе си и никога не съм се чувствала по-малко авантюрист. и не знам дали съм открила някаква истина или съм загубила част от себе си. или и двете?
защо всички вярваме в други хора, но не и в себе си? в красотата на други места, но не и там, където сме? защо всички вярваме, че ще намерим нещо по-добро в лондон? париж? берлин? ще ви кажа нещо. хората в америка не са по-красиви и по-умни и лондон, париж, берлин не са по-специални. плажовете на мексико не значат нищо, ако си сам.
преди и аз вярвах, че тези места са изход. но после се огледах. аз имам прекрасно море и чайки и красиви улици с бели павета, каменни пейки и фенери, и много много красиви хора. и не, те нямат смисъл и не са достатъчни. и не, не са изход да избягам от себе си.

rabbit heart

2009-10-24T08:25:00.000-07:00

замислял ли си се какво ще можеш ти да ми дадеш
и за какво ще продължавам да изгарям?
защото бих могла да подаря сърцето си на теб,
но идва миг, когато трябва да забравя.

ще ме приемеш ли със всичките ми страхове?
ще те приема ли със всичките си страхове?

2009-10-22T08:08:00.001-07:00

maybe I’m gonna tell you sometime.
I’m not drawning in lies,
it’s just the image I’ve bought myself.
go on, think what you want
but I’m a mistery
and I know you like it that way.
a mask is not really a mask
if everybody knows it’s supposed to be one
but I’m an actrice
I am double faced
I am a part of my secrets
I am alive as long as they are
and I know you like me that way.
so maybe I’m not gonna tell you sometime

2009-10-18T05:36:00.001-07:00

разбрах защо мразя толкова времето и какво се е променило за три години. изгубила съм вярата си в хората. не просто в хората, а в хората, които обичам. чувствам се сякаш нямам нищо. чувствам всички безвъзвратно изгубени. не заради разстоянието. него винаги го е имало или съответно ще го има вбъдеще. всички са до мен, но когато дойде време за избори всички си затварят очите. имам нужда от някой, който won’t let me go. имам само един такъв човек.
за пръв път евър ми се струва, че бих променила нещо, ако започна отначало. което е странно, защото още нищо не е станало и аз съм точно в началото и не виждам какво мога да променя.
струва ми се отвратително да искам някой да има нужда от мен, защото аз самата не бих искала да имам нужда от някого. но вече не вярвам в любовта на хората. не вярвам, че на кой знай кого му пука кой знае колко.

this mess we're in

2009-10-17T12:18:00.000-07:00

знам, че всичко ще се нареди. всичко ще се нареди.

искате ли да знаете какво е да си жалък? сънувах форнети и ревах много по случая.

2009-10-14T09:47:00.000-07:00

you can tie my hands to the walls, but you can’t tie my dreams to this place.
oh, mother, don’t you see I’ve got to live my life the way I feel is right for me? say it’s not right for you, but it’s right for me. cos what I feel is the only truth I know.
and we've gotta live the best we know how to.

and this mess we’re in. it´s about you and the sun. without you I'm nothing at all and life has the face of a morbid game. and I could see it clearly once when you were here with me. but when I wake up you are never there. where are you? you're not with me. and I could make a promise, with a tear in my eye and all the hope in my heart but all the doubt in my mind. i worry that I can't give you what you need. but will I be crucified for wanting to believe?
I believe this is the last time I’ll abandon you.

2009-10-11T12:29:00.000-07:00

веднъж един човек ми говори как трябва да си супер анти-соушъл и да нямаш никакви приятели и да не обичаш никого и да си страшно депресиран, за да кажеш, че музиката е всичко за теб и не можеш без нея. а аз изобщо не мога да проумея как може да има сравнение между приятели и музика. само аз си знам колко на първо и пак първо място държа приятелите си. но музиката, това е шибана магия, по дяволите! няма НИЩО по-велико и няма и да има.

this is the last time i'll abandon you

2009-10-10T08:01:00.000-07:00

знаеш ли онези сънища, в които вечно закъснявам, и ме покрива мрак, и не намирам пътя? вкъщи е далеч. далеч. и тези дни спомените ми и те потъват в здрач. стоя на светофар и никак не успявам да си представя слънцето над мен. и никак не успявам да си спомня хората. държа се и се надявам, че следващото сбогуване ще е последно.

but when i wake up you are never there

2009-10-03T12:07:00.000-07:00

не че съм изгубила тръпката си към новото. съвсем не.
просто много много искам вкъщи.
странното е, че допреди две години никога дори не ми е минавало през ума. никога не ми е било трудно.
и сега не ми е трудно.
просто много много искам вкъщи. много.