музата ми е изтормозена.избива ме на рев и искам да се оплача(на несъществуващите читатели на блога ми,по настоящем),но,разбира се,няма да го направя.и страшно ми се пише,но вече нямам думи(както и сълзи).


морето при теб е зелено,нали?
а при мен е синьо и страшно боли.
терасите са подгизнали от разбиващи се вълни,
във ушите ми нещо морско звучи -
морето тихо и тъжно шепти.
и,все още,боли ли,боли...

______________

нима не съжаляваме малко?
нима не мислим за старите дни?
признай,понякога става ни жалко
и спомените удавяме във сълзи.

стоим и се усмихваме все към морето,
но морето е тъжно и тъжни сме ний.
бели чайки прелитат в небето,
без да усетим вече плачем за старите дни.

спомени постоянно притискат душата.
а ние отново повтаряме,
че времето лекувало всяка една рана,
и за нищо не съжаляваме.

за нищо не съжаляваме,не съжаляваме ние за нищо.
но признай,понякога става ни жалко.
на нищо не се надяваме,на никой и нищо.
но когато погледнем морето,все плачем по малко.

Poets of the Fall - King of Fools

притеснявам се
че не мога да ти дам каквото имаш нужда,
и че няма да намериш нищо под обвивката;
че не мога да предотвратя различията ни,
и че не пренебрегвам как се чувствам.

припев:

защото
това,което чувствам е единствената истина за мен,
и така продължавам с лековерието на младостта

ако това,което чувствам е единствената истина
и ще получа обратно каквото аз съм направил,
мога ли да оставя назад наивността?
ще бъда ли разпънат,защото искам аз да вярвам?
аз вярвам.

можеш ли да ни държиш високо,когато аз дърпам надолу?
съживи емоциите от миналото.
и ако имаше цар на глупците,щеше ли да носиш короната?
изгради ни високо и ни пази вечни.

защото
това,което чувствам е единствената истина за мен,
и така продължавам с лековерието на младостта

ако това,което чувствам е единствената истина
и ще получа обратно каквото аз съм направил,
мога ли да оставя назад наивността?
ще бъда ли разпънат,защото искам аз да вярвам?
аз вярвам.

и ако не се притеснявам за нищо,
ще съжаляваме ли докато дъждът пада отново?
и какво значение има
ако фъртуна се разбушува,
когато винаги има следваща истина..

ако това,което чувствам е единствената истина
и ще получа обратно каквото аз съм направил,
мога ли да оставя назад наивността?
ще бъда ли разпънат,защото искам аз да вярвам?
аз вярвам.

у-дома vol.2

знаете ли...не мога да изразя колко шибано много обичам този блог.писах много лични неща(и трих много лични неща).чувствам се у дома...и е хубаво. : )

днес,в плейлиста си,сложих само песни,които ме докосват истински.и се оказа,че са най-тъжните.не,всъщност са ми тъжни,защото ме докосват истински.и съм в едно такова меланхолично настроение,което обичам.сантиментално,но не и тъжно.прилича на чувството,когато ти се спи-студено ти е,но е приятно...и съм се свила на стола с одеалото,и дори никой да не ми пише тази вечер,няма да се чувствам сама.в момента сякаш целият свят е с мен.и наистина е с мен(-гледна точка,какво да се прави).може да се повтарям,но...ми е толкова спокойно...

знаете ли,аз съм по-силна,отколкото изглеждам.
(щях да кажа,че мога да мина през всичко,но не се и съмнявам,че напук веднага ще ми се тресне някоя гнусотия)

ПРИЗРАЦИТЕ НА МОИТЕ МЕЧТИ

слънцето уби призраците на мечтите ми
и те като древни вампири се стопиха в жарта.
утринното небе ме вика при себе си,
шепти ми и ме кара и аз да шептя.

слънцето уби призраците на мечтите ми,
но не уби мен,
защото,къде се е чуло и видяло,кажете ми,
светлината да убие белия ден?

слънцето уби призраците на моите мечти.
но аз се научих да си строя нови-
не безплътни призраци от грях и лъжи,
и мъгливи духове на човешки неволи...
а стени,издигнати с много сълзи,
които не могат да се съборят.

слънцето трудно уби призраците на мойта мечта,
навид по-нестабилна от пясъчен замък.
сега съм свободна напред да вървя,
да покорявам,да се надявам,да вярвам.

ever dream

днес изкачих още едно стъпало.
когато достигна върха какво ще правя?:)

музиката си остава най-истинското нещо.
даскало малко по малко се приближава,а аз не съм си мръднала задника дори да изляза.после ще съжалявам.но си обичам компютъра и трябва да прекарвам време с него,все пак :) .

искам да вляза вътре в някоя песен.не знам дали е хубаво,че нямам мечти.мисля си дали е хубаво,че нищо не може да ме учуди.е,още не съм загубила тръпката.
живее ми се. :)

КАЗВАТ

казват,живеем в зелени поля със златни жита,
но аз виждам ли ги,нямам идея.
под прозореца ми растяха красиви цветя,
но не съм поглеждала толкова време...

морето синьо е,казват,било.
не помня,казват,но някога е било мое.
небето синьо е,казват,било.
все гледам надолу,но не и нагоре!

червени домати узрели са,казват.
есента идвала с красота...

я,небето синьо е станало!
защо не съм гледала?къде съм била?

о7.о9.2оо7

нека поговоря малко за психическото си състояние.
сякаш едновременно съм и на върха,и на дъното.чувствам се щастлива,в мир със себе си,завършена.за пръв път имам желание да завързвам връзки с нови хора,нямам търпение да започне училище,за да...така да се каже,зада имам пред кого да бъда себе си.чувствам се себе си за пръв път.може би малко по-лигава от обикновено,но истинска.и се радвам.
в същото време,разбира се,раздялата с Нея още ми тежи страшно много.трябва ми много много време.много повече,отколкото би ми трябвало,за който и да е друг.и може би съвсем малко по-малко,отколкото щеше да е,ако не се бях променила.фактът,че не намирам нищо в нея,но я обичам до безумие,си остава в сила.
та,все пак..мисля,че не бих могла да искам кой знае какво повече от живота....

Can I leave behind my naivete of youth?
Will I be crucified for wanting to believe?
I believe

...въпреки,че той отчаяно се опитва да ми отнеме детската вяра...в хората....и в Нея...не знам...имам си моментите на слабост.трябва ми време,да....понякога се чувствам на дъното,въпреки щастието...

е,да,всичко е относително.

като стана дума...има единични неща,в които вярвам истински...не просто вярвам...друга е думата,но не мога да я намеря.може би още няма такава дума?
вярвам,че всичко е относително и човек може да си внуши всичко.
вярвам,че няма непростими грешки и непоправими неща.
вярвам,че зад всяко лошо действие стои добра цел.пътят към Ада е осеян с добри намерения...лее,колко шибано вярно е.
вярвам,че...има нещо там....и,че един ден ще разбера какво е.

не вярвам както преди шест месеца.онова беше прекалено. и фалшиво.обаче девизът ми все още е 'вярвам.'.това е великата дума.

вярвам в обичта и доверието. :)

ти си сладка,нежна и блондинка.
и си секси и си симпатична.
но пък аз не съм лесбийка,
а ти си хетеро.типична.


xD

зад фалшивите емоции

животът е лъжа и фалшиви емоции.
сиви мъже,сиви жени,сиви деца.
фалшиви целувки на фалшиви промоции.
преплетени безразличие и самота.

малки човечета се шляят по малките улици.
фалшиви щурци фалшиво свирят в нощта.
защо всички избират да бъдят нещастници?
нима никой вече не вярва във любовта?

аз вярвам.-каза малко момиче с изкряща коса.
не всички са сиви,ти от болка си сляп.
има големи човечета,с големи сърца,
зад фалшивите емоции лежи красота.

6 in the mornin'

безсънните нощи са хубави...
изгревът е хубав.

хубаво е,след цяла нощ,в седем сутринта да седнеш да гледаш филм.
с горещо кафе и одеало,защото ти е студено,защото ти се спи.
и хубав филм,наистина хубав филм...

черна съм.
синя съм.
сива съм.

винаги търсеща,
винаги носталгична.

щастлива съм.
и тъжна.
добра съм.
и зла.

винаги интусиазирана.
винаги примирена.

себе си съм.
и теб.
всички съм.
и никой.

винаги обичаща.
винаги плачеща.

но безразлична не съм.

отново сякаш нищо не зависи от мен
от теб.
и ме прекъсваш по средата на думата,
за да ми кажеш колко съм хубава
а час след това ме оставяш да бродя сама в нощта.
боса.
припознавам се в теб
познавам себе си,знаеш
но не и студа
обичам се,когато съм с теб
обичам себе си,знаеш
но не и теб.
и ние сме сини,както винаги
синя съм в теб,син/я си в мен
посиняваме от студа в сърцето,всъщност.
чие сърце?
или и двете?
или просто спомените болят
ти си мен
и аз съм теб
но ти болиш,
а аз -не.

забрави.

аз съм теб във друг вариант.

последната дяволска нощ е.
тя бавно заспива в сълзи.
заровена в мъка умира
с неизпълними мечти.

и като разочарован мечтател
тя пада и става в съня си.
тя плаче насън и наяве,
потъва и се издига в греха си.

тя просто бе малко момиче
с малки страсти и малки провали
.тя просто копня да обича,
а след себе си огън остави.

разочарвана,казват,от всички,
нощем говори с луната.
разочарована,казват,но никой
в очите не вижда вината.

18.o8.2oo7

звездите знаят какво си за мен.
лай на кучета,шум от коли във нощта.
щурците ме слушат след дългия ден
и нежно свирят за обичта.

когато градът е притихнал и времето спи,
а луната говори със тъжни звезди,
се сещам за теб
и сякаш чувам гласа ти.

и пак се усмихвам аз във нощта.
редя бели рози и щастие преди да заспя.
а после сънувам.сънувам дъга.
и ти пращам целувки по всяка звезда.

пак се усмихвам.защо ли?о,зная.
благодаря ти за златната стълба към Рая,
с която започнах аз новия ден.
само звездите знаят какво си за мен.




изби ме шайбата.друг е въпросът,че нищо не стана.мисля,че едно 'обичам те' има по-голямо значение.

новото старо море (24.o8.2oo7)

разбиха ме студени вълни.
удариха ме виковете на чайки.
разбиха се вълни във сърцето ми.
морски вълни.нараниха ме малко.

пясъкът пари ми под водата студена,
а аз съм заровена под изхвърлен найлон.
самотникът тук е заровен,погребан.
удавена е всяка песъчинка любов.

в ушите ми се разбиват силно нощни вълни.
вика ме далечният и тих бряг.
в ушите ми тихо морето мълви:
запитай се 'какъв станах и какъв бях?'.

затварям се в теб
и напирам на устните отвътре.
косата ти е бледа,
душата ти направо болнава на цвят.
измъквам се с думите 'безцветен си ми'
и бързам да се скрия в нечие друго сърце.

стрелките на часовника се изтъркаха много отдавна.
но момичето с хилядите лица и катранено черната коса отново е тук...
не че нещо...не...аз мога да мина и без писмени излияния...
дори мога да забравя,че това е най-прекрасния подарък за рожден ден...да...

този път ме разочарова,Ерин.много ме разочарова.
не съм свикнала да те гледам как се отказваш.
не трябваше да става така,Ерин.ти не се отказваш,
забрави ли?

плачи ми се...и ми се тръшкат разни работи...

ти нямаш право да бъдеш слаба,Ерин...

познавам плочките по тази улица както пръстите на ръцете си.

ако можех да те мразя,щях,повярвай ми.

Мика-Happy ending...
This is the way you left me,
I'm not pretending.
No hope, no love, no glory,
No Happy Ending.
This is the way that we love,
Like it's forever.
Then live the rest of our life,
But not together.

Wake up in the morning, stumble on my life
Can't get no love without sacrifice
If anything should happen, I guess I wish you well
A little bit of heaven, but a little bit of hell

This is the hardest story that I've ever told
No hope, or love, or glory
Happy endings gone forever more
I feel as if I feel as if I'm wastin'
And I'm wastin' everyday

This is the way you left me,
I'm not pretending.
No hope, no love, no glory,
No Happy Ending.
This is the way that we love,
Like it's forever.
Then live the rest of our life,
But not together.

2 o'clock in the morning, something's on my mind
Can't get no rest; keep walkin' around
If I pretend that nothin' ever went wrong, I can get to my sleep
I can think that we just carried on

This is the hardest story that I've ever told
No hope, or love, or glory
Happy endings gone forever more
I feel as if I feel as if I'm wastin'
And I'm wastin' everyday

This is the way you left me,
I'm not pretending.
No hope, no love, no glory,
No Happy Ending.
This is the way that we love,
Like it's forever.
Then live the rest of our life,
But not together.

A Little bit of love, little bit of love
Little bit of love, little bit of love [repeat]

I feel as if I feel as if I'm wastin'
And I'm wastin' everyday

This is the way you left me,
I'm not pretending.
No hope, no love, no glory,
No Happy Ending.
This is the way that we love,
Like it's forever.
To live the rest of our life,
But not together.