след толкова години Поетите отново/все още пеят за всичко, което ми е в главата и в сърцето

I'm just looking to live to learn how to live 
Slowly starting to see it's me I will need to forgive
Cos it seems like I'm stuck here between
What I know and what I cannot know now
With too many choices of which way to go
Insight's a no show


I don't need a miracle, I'm much more predictable
I just need you to show me this life
And if you ain't too critical, we could be something beautiful
I just need you to show me this life
Take me home tonight

Just a fantasy away, your naked love laid next to me

I thought I'd see it for myself
But this life ain't, it ain't for me alone 
And here I thought I could keep it for myself
But you can slice the light right off my sun
With your razorblade caress of love

играя си на опасни игри и не знам дали няма да съжалявам за глупавите чувства, които си позволявам от скука

надеждата е кучка

сънувам, че вървя до теб,
но не усещам парфюма ти
и те изгубвам в тълпата.
яд ме е, много ме е яд
защото не виждаш това, което аз виждам.
и ми се тръшкат разни неща
и много ми се плаче
обаче няма да заплача
защото аз не рева за момчета.
иска се много повече от въртележките,
които завърташ в стомаха ми с погледа си.
няма да успееш да ме разплачеш
единственото момче, което успя
е единствено.
а ти въобще не го заслужаваш.

искам само да избягам от проклетия ти парфюм.

това е най-странното усещане на света
да чувстваш нещо за себе си, което никой не би могъл да знае
да си толкова сигурен
не просто да вярваш, а да з н а е ш
да знаеш точно кой си и какво искаш и какво можеш
и какво ще бъдеш

говоря много, за малки неша
не мога да спра да се изумявам

понякога не ми се прави нищо
по-различно е от мързел и по-лошо
май е липса на вдъхновение
и в тези дни спя много и се чувствам зле
(бих казала, че не мога да спя, звучи определено по-гъзарско, но истината е, че никога не съм имала проблеми със съня)
а понякога е вдъхновение, което не мога да изразя
и ми се запира на гърлото
и ми пречи да дишам

чувствам се малко задължена
(понякога повече от малко)
към всички ония цветни хора
които без да разберат стават сиви и прави и
с е р и о з н и
пораснали
и това ме кара
да преодолявам мързела си всяка вечер
и да преследвам мечтите си

по един странен начин се чуствам виновна, когато напускам
'какво, не ме ли хареса?'
'харесах те'
'тогава защо тръгваш?'
'трябва'
'но ме харесваш. и винаги ще ми дължиш нещо за това, че не остана'
и същевременно
точно това начало и край на новите места, на новите хора, на новите преживявания
ме правят най-свободна и истинска
светът е прекалено необятен
за да мога да се огранича в един живот, колкото и да е прекрасен
когато мога да имам много реалности
много места
много хора
и аз мога да бъда много хора
но и да бъда все повече себе си
с онази почти постоянна еуфория
която усещам в стомаха си като пеперуди, като влюбване
която един ден ще бъде толкова силна
че ще отлепя крака от земята
и ще полетя

i'm one lucky bastard

that moment when you're so fucking happy
you sit down and cry
being so grateful for every second of your perfect life

cheap red wine in a paper cup

и съм на тясна павирана уличка с барове с хубава музика от двете страни
и седя на тесните стълби пред някаква врата
с добър приятел
и пия евтино вино, от най-евтиното
и се чувствам на петнайсет
и се чувствам по-голяма от света
и е тъмно и малко студено
но те тези вечери колкото и да са студени, пак са топли
и после влизаме в претъпкан бар на много етажи с много извити стълбища и много високи дървени столчета
и слушаме две момчета с китари
а те дрънкат нещо, което не би ме впечатлило на запис
но там. с всичките светлини и оглушителни колони и тези звуци от плът и кръв, проникващи до дъното на душата ми.
и после се прибирам след полунощ с последния автобус
и когато скачам на спирката, се гмуркам в безкрайно море от сняг
и пак не е студено. само много красиво
и докато вървя, безброй снежинки кацат на лицето ми

и всичко е толкова намясто

i got too much love running through my veins

дъжд тропа по прозореца. и е късно и малко зловещо.
но мога само да се усмихвам. много много много
снощи луната беше ярка и осветяваше леглото ми
и сънувах венеция на фона на with the moon I run far from the carnage of the fiery sun цяла нощ.
вдъхновението ми към живота е безкрайно

2011 in words

продължавам традицията си да следя какво чета всяка година
ето го и списъкът за 2011та

(тези със звездичките съм ги чела и преди
този път ще отбележа и на какъв език съм ги чела, че ми е каша)

Сняг - Орхан Памук TR
Кентървилският призрак - Оскар Уайлд BG
Ham on rye - Bukowski TR
Factotum - Bukowski TR
The Alchemist - Paulo Coelho ES
The Stranger - Albert Camus TR
Chocolat - Joanne Harris * BG
Let the right one in - John Ajvide Linquist EN
Историкът - Елизабет Костова BG
Little Women - Loisa May Alcott TR
Lollipod Shoes - Joanne Harris * EN
High Fidelity - Nick Hornby EN
Fight Club - Chuck Palahniuk * EN
You get so alone at times that it just makes sense - Bukowski EN
The murders on the Rue Morge - Edgar Allan Poe TR
Vera - Oscar Wilde EN
Naked Lunch - William Burows BG
Dr Jekyll and Mr Hyde EN
Arkasi yarin - Muge Iplikci TR
Of mice and men - Steinbeck TR
Journey to the center of Earth - Jules Verne TR
The Killing Art - Johnathan Santlofer TR
Poor Folk - Dostoyevski TR
Jeu de massacre - Henri-Frederic Blanc TR
Demonomanie - Henri-Frederic Blanc TR
Lullaby - Chuck Palahniuk EN
At the terror street and agony way - Bukowski EN
Деветте принца на Амбър - Роджър Зелазни * BG
Le spleen de Paris - Baudelaire TR
Oръжията на Авалон - Роджър Зелазни * BG
Into the wild - Jon Krakauer EN
Anne of Green Gables - Lucy Maud Montgomery BG
The Temple of the Golden Pavilion - Yukio Mishima BG
Moeто семейство и други животни - Джералд Даръл BG
Steppenwolf - Hermann Hesse BG
The Lover - Marguerite Duras BG
Tropic of Cancer - Henry Miller BG
Знакът на еднорога - Роджър Зелазни * BG
Jigs and Reels - Joanne Harris EN
62:A Model Kit - Julio Cortazar TR
Trainspotting - Irvine Welsh EN
The shadow line - Joseph Conrad BG
Watchmen TR
Cement Garden - Ian McEwan TR
Psychology for screenwriters - William Indick TR
Fame - Daniel Kehlman TR

2011 in frames

през 2011та година съм изгледала общо 210 филма(53 от които не за първи път) и общо 27 сезона сериали

мирише на портокали
засуквам се със стария ми голям син шал
и толкова бързо се връщам в миналото, че не съм сигурна дали 'сега' съществува
но винаги ще вярвам, че времето е нещо неподвижно и всеки миг е вечен
живея в паралелни вселени отдавна
и някои са по-ярки от други
а тези месеци слушам плоска музика
просто защото ако добавя и музикални емоции към всичко останало,
ще се пръсна
на моменти изглеждам скучна, равна, сериозна, подредена
но това е защото съм обсебена до безкрайност
променям си принципите и приоритетите
но всъщност не ги променям
колкото по-малко спя
толкова по-жива се чувствам
и приемам с чисто мазохистично удоволствие идеята за безсънни нощи с километрични домашни
и алармата сутрин вече не е болезнена
а е причина за усмивка

и май полудявам.

днес сериозно се замислих дали не живея в онези машини от vanilla sky

опашката на леопарда

обожавам живота си. сигурно го казвам за стотен път, просто... искам по някакъв начин да можех да изразя колко прекрасно е всичко около мен.
нощите в яки клубове с евтина бира и адската музика. и начинът, по който в три сутринта по улицата има повече хора, отколкото някога е имало едновременно по главната улица на сливен.
дните на таванския етаж в стаята с ниските прозорци с изглед към босфора. покривът.
хората. разговорите за Триер и Тарковски рано сутрин.
изкуството. рисуването. писането. неверояните преподаватели. невероятните неща, които учим.
винаги съм вярвала, че магията на едно магическо нещо загубва силата си, когато разбереш как действа. като разкрит фокус. обаче тук е точно обратното. все повече се влюбвам, не толкова в самото кино, колкото в малките магии вътре в него, в процеса на изграждането му, в техническата част.
и съм много много щастлива. имаше моменти, в които се чувствах като селянин, който иска да пилотира ракета, само щото харесва ракети, ако ме разбирате. обаче това беше отдавна. сега просто вярвам, че мога. мога много неща.
толкова дълго не съм използвала фантазията си, че сега е трудно. но е хубаво. сякаш тъкмо съм излязла от затвора и светът е в краката ми и се уча наново да мечтая.

няма нищо по-хубаво от чувството, че си на най-правилното място на света и не искаш да бъдеш никъде никъде другаде в този момент.
тази година есента е само красива. може би само така ми се струва, но косата ми става все по-рижава. като листата.
слушам много музика. преоткривам anna nalick на едно по-друго ниво.
казаха ми, че мисля затворено и трябва да си призная, че съм отвикнала да бъда креативна, но .
пиша есета и истории до четири сутринта и е трудно, но дори когато ми прилошава от много кафета и недоспиване, не бих го заменила за нищо.
днес имах най-прекрасният изпит на света и може да не се cправих съвсем добре, но дори само еуфорията ми е достатъчна. влюбена съм и по никакъв начин не мога да опиша неизмеримата си любов към монтажа на два последователни кадъра или магията на един простичък storyboard.
обичам обичам обичам обичам обичам обичам
и това ме прави най-добрата
за пръв път се боря със себе си, за себе си, за нещо друго
и съм влюбена, да
много много много
във всичко, което правя.

when i grow up i wanna be a film frame

прегърнала съм голяма чаша чай и съм се свила под одеалото. нещо в мрачния зимен следобед навън и приглушения говор на телевизора, ми напомня дните около коледа, когато бях малка.
лицето ми гори от вятъра днес и ми е едно такова сънливо и хубаво. никога не е било толкова депресиращо навън и същевременно толкова свежо и пъстро вътре в мен. никога не съм се чувствала толкова намясто, толкова вдъхновена, влюбена, амбицирана, щастлива, щастлива. чувствам се като дете, което е получило най-скъпата и най-желаната играчка на света, и още не може да се оправи с всички копчета, но е прекрасно, прекрасно.
преоткривам себе си и киното. и е достатъчно.

дните са много дълги, когато започват по изгрев
и имат магическата способност до залез да се превръщат в седмици
(освен ако нямаш да вършиш купища работи. тогава стават минути)
отказвам да повярвам, че вчера бягахме през двора със завързани очи
оттогава изживях хиляди живота
не спя спокойно
не мога да запуша устата на мислите си
не ми стига времето в будно състояние, за да осмисля всичко
но и без това се уча да спя малко
има прекалено много красиви неща за останалото време

what my soul sings

аз съм най-щастливият човек на света.
прибирам се след свободен следобед, прекаран в особено продължителна игра на trivial pursuit с компанията, и за пръв път от доста време не бързам да си пусна филм или да хвана някоя книга с мисълта, че пак не съм свършила нищо полезно. понякога е полезно просто да седиш с готини хора и да не правиш нищо цял ден.
тази седмица слушам трип-хоп и се усмихвам. имам всичко, което някога съм искала (с едно изключение) и хиляда неща, за които дори не съм и мечтала. имам изкуство. купища изкуство. толкова много изкуство, че чак няма друго освен изкуство.
наново се уча да пиша и да бъда изобретателна. бях отвикнала, но сега е някак задължително. и е хубаво. (а джон кийтинг може да яде чували с ряпа пред новите ми преподаватели)

имам много книги със странни заглавия и нито една не прилича на учебник. на моменти ме е страх мъничко, но е хубав страх.
слушам
lead the way
lead the way
show me the answers I need to know

what I'm gonna live for
what I'm gonna die for
и сякаш за пръв път истински осъзнавам, че това нещо е киното.