почти всяка вечер сънувам едно и също. и ми е безизходно. в един от онези периоди съм, когато всичко е много черно и бяло, и съм цялата крайности. добре съм – не съм добре. обичам те – не те обичам. мога без нея – не мога без нея. драматизирам прекалено – самонавивам се, че не ми пука и продължавам напред. мога всичко – не мога нищо. няма грешен избор – няма правилен избор. . 
на сребърна верижка на врата си нося сърцата на хора, с които не съм говорила от месеци. и мога да държа лятото дълго вътре в мен, но рано или късно тези неща ме настигат. и няма правилен избор. 
и през повечето време съм наистина щастлива. но ще ме осъдите ли, че искам да имам всичко, всичко?
не е нещо, което просто мога да променя. това съм аз. аз винаги ще искам всичко- всеки човек, всяко място, всеки миг, всяка дума, всяка усмивка, всеки цвят, всеки звук. всяка вероятност. всеки път, по който не съм тръгнала. всеки човек, когото не съм познавала. всичко, всичко. наведнъж, на едно място, вечно. 
невъзможно, но. не мога да спра да сънувам как всички са ми наблизо. имам чувството, че държа вода в шепи.