Friday, September 21, 2012

time isn't made for waiting...

светът ми се завърта отново само за броени часове, точно когато мислех, че всичко се е успокоило поне за няколко месеца
и рева докато вървя по улиците, обаче не от тъга, а от вълнение
и изумление как може съдбата отново така перфектно да си играе с мен
2012та не спира да ме изненадва
имам чувството, че бяхме във венеция преди векове
а като си помисля, че това дори беше първото ми пътуване
всеки януари се обръщам назад и се чудя как е възможно да е толкова епично всичко и после поглеждам напред и се чудя как е възможно изобщо да стане по епично
и то винаги става тоолкова епично, че не е истина

най-големият ми проблем е, че не знам кой от всичките епични сценарии за живота си да избера
не мога да имам всичко
но мога да опитам

и заминавам за торино, пичоуе :РР
не мога, просто не ми е в сърцето да изпускам възможности, няма да си го простя ако не отида..

Wednesday, September 5, 2012

да, виня вас. виня вас за това, че не мога винаги да бъда себе си. и че това не е един по-добър свят.
вас. неодобрителните ви преценяващи погледи. сивите ви изгладени дрехи, които толкова внимавате да не се изцапат, да не се измачкат. навирените ви носове и внимателно притеглените ви думи. ненужните ви амбиции и евтините ви стойности. и начина по който се чувствате длъжни да ги налагате на другите, защото сте проядени от предразсъдъци. превзетото ви държание и мотото на нещастните хора - 'какво ще си помислят другите?'.
аз не се интересувам какво си мислят непознатите, затова не ви виня, когато ме гледате сякаш знаете всичко, а аз нищо.
но когато започнете да нарушавате свободата ми. когато предразсъдъците ви мислят вместо вас. когато целият ви начин на живот е грешен, но се опитвате да го наложите на всички. тогава виня вас, малки ограничени хора. че всички не са малко по-свободни.