Monday, April 19, 2010

нямам време за нищо, но ми харесва да се чувствам сякаш имам цялото време на света. да седя до сутринта с молив в ръка, без да гледам часовника. да действам спокойно, бавно, без планове. добре ми идва тази вятърничавост след последните няколко месеца, въпреки че нямам идея защо реших да си я позволя точно сега. няма значение. важното е, че съм спокойна. 
боря се с мързела си, който не е мързел, а не-виждане на смисъл да правя нещо. повечето неща. опитвам се да строя кули, които рано или късно ще рухнат. безсмисленост е думата. но. щастлива съм. и не бих искала да бъда някой друг. в никакъв случай. имам адски много.

Tuesday, April 6, 2010

обещавам никога повече да не си позволявам да се депресирам само защото съм забравила как се плаче. да. наплаках се. мерси.
мирише на море и страшно ми се плува. имам чувството, че съм забравила какво е да е лято. толкова дълга беше тази зима, ужасно. 
но сега – край. имам нова надежда за вечна пролет. наречете го нова порция илюзии, то е същото. имам красота и изкуство, което е по-важното. и покриви имам (мерси, викс :Р). 
та... тук съм. и съм щастлива.