rabbit heart

замислял ли си се какво ще можеш ти да ми дадеш
и за какво ще продължавам да изгарям?
защото бих могла да подаря сърцето си на теб,
но идва миг, когато трябва да забравя.

ще ме приемеш ли със всичките ми страхове?
ще те приема ли със всичките си страхове?

maybe I’m gonna tell you sometime.
I’m not drawning in lies,
it’s just the image I’ve bought myself.
go on, think what you want
but I’m a mistery 
and I know you like it that way.
a mask is not really a mask
if everybody knows it’s supposed to be one
but I’m an actrice
I am double faced
I am a part of my secrets
I am alive as long as they are
and I know you like me that way.
so maybe I’m not gonna tell you sometime

разбрах защо мразя толкова времето и какво се е променило за три години. изгубила съм вярата си в хората. не просто в хората, а в хората, които обичам. чувствам се сякаш нямам нищо. чувствам всички безвъзвратно изгубени. не заради разстоянието. него винаги го е имало или съответно ще го има вбъдеще. всички са до мен, но когато дойде време за избори всички си затварят очите. имам нужда от някой, който won’t let me go. имам само един такъв човек.
за пръв път евър ми се струва, че бих променила нещо, ако започна отначало. което е странно, защото още нищо не е станало и аз съм точно в началото и не виждам какво мога да променя.
струва ми се отвратително да искам някой да има нужда от мен, защото аз самата не бих искала да имам нужда от някого. но вече не вярвам в любовта на хората. не вярвам, че на кой знай кого му пука кой знае колко.

this mess we're in

знам, че всичко ще се нареди. всичко ще се нареди.

искате ли да знаете какво е да си жалък? сънувах форнети и ревах много по случая.

you can tie my hands to the walls, but you can’t tie my dreams to this place.
oh, mother, don’t you see I’ve got to live my life the way I feel is right for me? say it’s not right for you, but it’s right for me. cos what I feel is the only truth I know.
and we've gotta live the best we know how to.

and this mess we’re in. it´s about you and the sun. without you I'm nothing at all and life has the face of a morbid game. and I could see it clearly once when you were here with me. but when I wake up you are never there. where are you? you're not with me. and I could make a promise, with a tear in my eye and all the hope in my heart but all the doubt in my mind. i worry that I can't give you what you need. but will I be crucified for wanting to believe?
I believe this is the last time I’ll abandon you. 

веднъж един човек ми говори как трябва да си супер анти-соушъл и да нямаш никакви приятели и да не обичаш никого и да си страшно депресиран, за да кажеш, че музиката е всичко за теб и не можеш без нея. а аз изобщо не мога да проумея как може да има сравнение между приятели и музика. само аз си знам колко на първо и пак първо място държа приятелите си. но музиката, това е шибана магия, по дяволите! няма НИЩО по-велико и няма и да има.

this is the last time i'll abandon you

знаеш ли онези сънища, в които вечно закъснявам, и ме покрива мрак, и не намирам пътя? вкъщи е далеч. далеч. и тези дни спомените ми и те потъват в здрач. стоя на светофар и никак не успявам да си представя слънцето над мен. и никак не успявам да си спомня хората. държа се и се надявам, че следващото сбогуване ще е последно.

but when i wake up you are never there

не че съм изгубила тръпката си към новото. съвсем не.
просто много много искам вкъщи.
странното е, че допреди две години никога дори не ми е минавало през ума. никога не ми е било трудно. 
и сега не ми е трудно.
просто много много искам вкъщи. много.