знаеш ли онези сънища, в които вечно закъснявам, и ме покрива мрак, и не намирам пътя? вкъщи е далеч. далеч. и тези дни спомените ми и те потъват в здрач. стоя на светофар и никак не успявам да си представя слънцето над мен. и никак не успявам да си спомня хората. държа се и се надявам, че следващото сбогуване ще е последно.
No comments:
Post a Comment