Sunday, November 20, 2011

опашката на леопарда

обожавам живота си. сигурно го казвам за стотен път, просто... искам по някакъв начин да можех да изразя колко прекрасно е всичко около мен.
нощите в яки клубове с евтина бира и адската музика. и начинът, по който в три сутринта по улицата има повече хора, отколкото някога е имало едновременно по главната улица на сливен.
дните на таванския етаж в стаята с ниските прозорци с изглед към босфора. покривът.
хората. разговорите за Триер и Тарковски рано сутрин.
изкуството. рисуването. писането. неверояните преподаватели. невероятните неща, които учим.
винаги съм вярвала, че магията на едно магическо нещо загубва силата си, когато разбереш как действа. като разкрит фокус. обаче тук е точно обратното. все повече се влюбвам, не толкова в самото кино, колкото в малките магии вътре в него, в процеса на изграждането му, в техническата част.
и съм много много щастлива. имаше моменти, в които се чувствах като селянин, който иска да пилотира ракета, само щото харесва ракети, ако ме разбирате. обаче това беше отдавна. сега просто вярвам, че мога. мога много неща.
толкова дълго не съм използвала фантазията си, че сега е трудно. но е хубаво. сякаш тъкмо съм излязла от затвора и светът е в краката ми и се уча наново да мечтая.

Tuesday, November 15, 2011

няма нищо по-хубаво от чувството, че си на най-правилното място на света и не искаш да бъдеш никъде никъде другаде в този момент.
тази година есента е само красива. може би само така ми се струва, но косата ми става все по-рижава. като листата.
слушам много музика. преоткривам anna nalick на едно по-друго ниво.
казаха ми, че мисля затворено и трябва да си призная, че съм отвикнала да бъда креативна, но .
пиша есета и истории до четири сутринта и е трудно, но дори когато ми прилошава от много кафета и недоспиване, не бих го заменила за нищо.
днес имах най-прекрасният изпит на света и може да не се cправих съвсем добре, но дори само еуфорията ми е достатъчна. влюбена съм и по никакъв начин не мога да опиша неизмеримата си любов към монтажа на два последователни кадъра или магията на един простичък storyboard.
обичам обичам обичам обичам обичам обичам
и това ме прави най-добрата
за пръв път се боря със себе си, за себе си, за нещо друго
и съм влюбена, да
много много много
във всичко, което правя.