Sunday, September 27, 2009

подаваш ми въже
и ето ме
разколебана
да те изтегля ли от пропастта
или да скачам
че съм аз презряна
нима бесилото е част от този танц?
не е за мене то
гласът ми ще ми трябва
за да крещя във ада
но ако натисна този спусък
това признание ли ще е
или измама?
към теб?
срещу теб?
светът не е за двама
но вече не е важно
изтече времето
от мен остават
само думите във въздуха
като капки парфюм
като преграда
любов само на хартия
не е любов
какво да правя със въжето?
скачам
но ще се срещнем пак
във тази яма
наречена живот

Saturday, September 26, 2009

аз много отдавна събирам хората в епруветки. понякога да знаеш къде бъркаш не е достатъчно. а понякога не е задължително някой да е виновен, че всичко е сбъркано. понякога просто НЯМА решение. and you need to let go. 
and we’ll love and we’ll hate and we’ll die
и когато плача, знам, че ще ми мине. но също така знам, че всъщност нищо няма да се промени. няма да спра да изпускам красивите хора през пръстите си. просто ще мога да бъда сляпа. that’s the way it is. 

muse – stockholm syndrome
за Duygu

Friday, September 25, 2009

stupid me to believe i could depend on stupid you

седя и си повтарям, че мога да се спася сама. трябва да мога. защото този път нямам дори с кого да говоря. никой. никога не съм се чувствала самотна, но в момента е факт, че няма дори на кого да се оплача от даскало или да се похваля с новите си кецове. а не съм била толкова зле от мноого дълго време. и само чета, гледам филми и рева. ще се спася сама. но няма да е лесно.

Wednesday, September 23, 2009

открих защо звуча толкова детски - говоря прекалено открито. прекалено наивно. но here I am. аз СЪМ наивна. и не ми пука. поне не вървя срещу себе си. всички около мен или са супер амбициозни, или ще съжаляват после. омръзнало ми е. откакто се помня гледам онези тъпи романтични драми, в които и двамата главни герои страшно се обичат, но оставят някакви тъпи обстоятелства да провалят всичко. откакто се помня съм си обещала, че няма да стана такава. може да съм малка, но знам какво искам. затова нека видим кой ще се смее последен, окей?

Thursday, September 10, 2009

му-зи-ка
като хилядолетно ехо от друга планета
му-зи-ка
глас, свързващ паралелни вселени
наркотик за тялото
екстаз за душата
наслаждение за ума
музика!
ненадхвърления връх на фантазията
и на изкуството
единствената неземна величина
музика
без зрение, без обоняние,
без другите сетива
му-зи-ка
убиец на светове
създател на божества