открих защо звуча толкова детски - говоря прекалено открито. прекалено наивно. но here I am. аз СЪМ наивна. и не ми пука. поне не вървя срещу себе си. всички около мен или са супер амбициозни, или ще съжаляват после. омръзнало ми е. откакто се помня гледам онези тъпи романтични драми, в които и двамата главни герои страшно се обичат, но оставят някакви тъпи обстоятелства да провалят всичко. откакто се помня съм си обещала, че няма да стана такава. може да съм малка, но знам какво искам. затова нека видим кой ще се смее последен, окей?