седя и си повтарям, че мога да се спася сама. трябва да мога. защото този път нямам дори с кого да говоря. никой. никога не съм се чувствала самотна, но в момента е факт, че няма дори на кого да се оплача от даскало или да се похваля с новите си кецове. а не съм била толкова зле от мноого дълго време. и само чета, гледам филми и рева. ще се спася сама. но няма да е лесно.
No comments:
Post a Comment