аз много отдавна събирам хората в епруветки. понякога да знаеш къде бъркаш не е достатъчно. а понякога не е задължително някой да е виновен, че всичко е сбъркано. понякога просто НЯМА решение. and you need to let go. 
and we’ll love and we’ll hate and we’ll die
и когато плача, знам, че ще ми мине. но също така знам, че всъщност нищо няма да се промени. няма да спра да изпускам красивите хора през пръстите си. просто ще мога да бъда сляпа. that’s the way it is. 

muse – stockholm syndrome
за Duygu