подаваш ми въже
и ето ме
разколебана
да те изтегля ли от пропастта
или да скачам
че съм аз презряна
нима бесилото е част от този танц?
не е за мене то
гласът ми ще ми трябва
за да крещя във ада
но ако натисна този спусък
това признание ли ще е
или измама?
към теб?
срещу теб?
светът не е за двама
но вече не е важно
изтече времето
от мен остават
само думите във въздуха
като капки парфюм
като преграда
любов само на хартия
не е любов
какво да правя със въжето?
скачам
но ще се срещнем пак
във тази яма
наречена живот