2009 in words

Марсиански хроники – Рей Бредбъри *
Замъкът – Ф. Кафка
Здрач
Убийството на Роджър Акройд – Агата Кристи
Choke – Chuck Palahniuk
Шоколад *
Myth of Sysiphus – Albert Camus
Guitar – Michel del Castillo
Песните на далечната Земя – Артър Кларк *
Evening class – Maeve Binchy
Invisible Monsters – Chuck Palahniuk
Парфюмът
Summer of Katya – Trevanian
A space odyssee – Артър Кларк
Боен клуб – Chuck Palahniuk
Фарс или никога вече самота – Кърт Вонегът
Сбогом, лято – Рей Бредбъри
1984 – Джордж Оруел
The Lollipop Shoes – Joanne Harris EN
451 по Фаренхайт – Рей Бредбъри
Старецът и морето
The reader
На изток от Рая – Джон Стайнбек
Портрета на Дориан Грей *
Алис в страната на чудесата и огледалния свят
Изкуплението Шоушенк *
Lord of the Flies – William Golding
Автобиография на Бранислав Нушич
Погнусата – Сартр
Тютюн
Лолита
Поща – Буковски
Вино от глухарчета *
The Bell Jar – Sylvia Plath EN
Kafka on the shore EN
По пътя
Before Adam – Jack London *
Dead until dark EN
Blackberry Wine – Joanne Harris
The Hunger Games
Le theoreme d’Almodovar
Бели нощи – Достоевски
The Painted Veil EN
Падението – Albert Camus
Тетрадката – Николас Спаркс
A walk to remember En audiobook
Vittorio, the vampire – Anne Rice
Zodiac – Robert Graysmith En audiobook
Stardust – Neal Gaiman EN
The cather in the rye

може да не харесвате начина, по който се вкопчвам в нещата, но това е моят живот. аз съм изплетена от огън и яркост. не мога без страстите си. не мога без да имам страсти. не мога без всеки момент да съм лудо влюбена в нещо. може би е като някаква нужда от наркотик. когато изгубя умението си да се възхищавам, когато не остане нищо, при мисълта, за което мога да скачам и пищя с часове, тогава ще умра. 

всичко е bright lights and black holes
защото отново все пак we’ve gotta live the best we know how to

.....

искам да вярвам, че не всичко се губи накрая.
не може, просто не може да се губи.
красивите неща и красивите хора не може просто да умират и да изчезват.
не може.
просто не може.
в никакъв случай.

странно е.
съдбата пак ми предостави най-подходящата песен
мелодията на моя декември (нищо, че не обичам декември) – напрегната и нервна като мен и всичкото това бягане, лутане, бързане и ужасен недостиг на време
и същевременно толкова високо и мечтателско и изгревно
и аз съм високо
прескочих си сатурновите дупки
и съм голяма, голяяма
като висока и далечна, не като пораснала, не
ще се науча да обичам всички месеци
и тогава ще бъда бог
защото всички моменти са мои
и всички места и целият свят е мой
а аз съм не просто моя
аз съм на всички зимни утрини и летни вечери
портокални дни и цигарени изгреви
провесила крака от някой покрив
имам това настроение
и така е най-хубаво

museum - for the very first time >>lyrics<<

If you've been hiding from love
If you've been hiding from love
I can understand where you're coming from
I can understand where you're coming from

If you've suffered enough
If you've suffered enough
I can understand what you're thinking of
I can see the pain that you're frightened of

And I'm only here
To bring you free love
Let's make it clear
That this is free love
No hidden catch
No strings attached
Just free love
No hidden catch
No strings attached
Just free love

I've been running like you
I've been running like you
Now you understand why I'm running scared
Now you understand why I'm running scared

I've been searching for truth
I've been searching for truth
And I haven't been getting anywhere
No I haven't been getting anywhere

Hey girl
You've got to take this moment
Then let it slip away
Let go of complicated feelings
Then there's no price to pay

We've been running from love
We've been running from love
And we don't know what we're doing here
No we don't know what we're doing here

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

вече не искам a lover I don’t have to love
вече наистина имам нужда to get over myself

maybe?

здрасти.
не знам докога ще бъда тук и докъде ще бъда аз,
но твоето здрасти е различно
твоето здрасти е на български
и ме кара да сияя.
на моята вяра й трябва малко
и не знам за твоята вяра,
но аз съм тук и този път
мога поне да си позволя да те желая.

здрасти.
скачам.

не мисля, че ще ми се наложи да се подстригвам нула номер.

есенен плейлист : )

florence + the machine – rabbit heart
morrissey – let me kiss you
bjork – pagan poetry
muse – stockholm syndrome
pj harvey – this mess we’re in
placebo – kings of medicine
the frames – seven day mile

song to say goodbye

снимки, въпроси, недоразумения, кой за кого ще пише, изпити, дуети, лудници, пари, банкови сметки
и събират половината ти живот в книга с евтина подвързия и те карат да си платиш за него
тези дни са последните
последна възможност
да закъснявам, да бягам, да танцувам, да вися на пейките, да празнувам рожден ден, да излизам в междучасие, да бъда бунтар, да бъда себе си, да бъда социална, да крещя на баскетболни мачове, да слушам в час, да изкарам нещо повече от 4 по математика, да снимам обесената кукла на терасата отсреща 
обаче сега няма уроци по танци, няма го нашият Джон Кийтинг, няма какво да се слуша в час, загубихме на баскетбол, през прозореца ми не се виждат покривите, огромна част от лицата по коридорите са ми непознати, а куклата не е обесена, а само вързана за косата
и вече няма значение кога ще свърши
и да е имало нещо, което обичам, вече го няма
аз не се събирам в една страница
сега е време да си вървя у дома

тъжна есен е
без да мога да се отърся от лятото
нещо стана
подпират ми клепачите с кибритени клечки
и ме заставят да гледам
това не е формата на моето сърце
не ме заставяйте да избирам
аз загубих свободата си
с неизречени обещания
по-зле е от окована –
аз съм обичана
нека просто да затворя очи
и да поема дъх
не съм свикнала
дайте ми много много време
дано този път имам сили 
да се следвам докрай

срещнахме се през една есен
първо те чух
защото слухът е най-важното ми сетиво
чух музиката ти
защото музиката е най-голямата ми страст
но не се влюбих
защото се влюбвам само насън
после те видях
мина пред очите ми като филмите, които гледам
и превъртам спомените
за да не изтекат през пръстите ми
разбрах те
когато ми се прииска да те помириша
и да те докосна
усетих те, когато те разбрах
но не живея в рок приказка
ръцете ми са празни
и отново всичко, което имам
е музиката ти

може би просто искам нещо невъзможно. може би просто искам всичко. и не знам дали само съм вярвала или преди наистина съм можела да имам всичко. 
прилича на чувството, когато слушам july morning. чувството за нещо пропуснато, за нещо изплъзващо се. за нещо, което можеш да усетиш на върха на сетивата си. нещо, което е толкова силно е ярко, че си сигурен, че някога си го държал. но не успяваш да го уловиш в този живот. любов? може би.
и имам целия свят и целия живот пред себе си и никога не съм се чувствала по-малко авантюрист. и не знам дали съм открила някаква истина или съм загубила част от себе си. или и двете? 
защо всички вярваме в други хора, но не и в себе си? в красотата на други места, но не и там, където сме? защо всички вярваме, че ще намерим нещо по-добро в лондон? париж? берлин? ще ви кажа нещо. хората в америка не са по-красиви и по-умни и лондон, париж, берлин не са по-специални. плажовете на мексико не значат нищо, ако си сам. 
преди и аз вярвах, че тези места са изход. но после се огледах. аз имам прекрасно море и чайки и красиви улици с бели павета, каменни пейки и фенери, и много много красиви хора. и не, те нямат смисъл и не са достатъчни. и не, не са изход да избягам от себе си.

rabbit heart

замислял ли си се какво ще можеш ти да ми дадеш
и за какво ще продължавам да изгарям?
защото бих могла да подаря сърцето си на теб,
но идва миг, когато трябва да забравя.

ще ме приемеш ли със всичките ми страхове?
ще те приема ли със всичките си страхове?

maybe I’m gonna tell you sometime.
I’m not drawning in lies,
it’s just the image I’ve bought myself.
go on, think what you want
but I’m a mistery 
and I know you like it that way.
a mask is not really a mask
if everybody knows it’s supposed to be one
but I’m an actrice
I am double faced
I am a part of my secrets
I am alive as long as they are
and I know you like me that way.
so maybe I’m not gonna tell you sometime

разбрах защо мразя толкова времето и какво се е променило за три години. изгубила съм вярата си в хората. не просто в хората, а в хората, които обичам. чувствам се сякаш нямам нищо. чувствам всички безвъзвратно изгубени. не заради разстоянието. него винаги го е имало или съответно ще го има вбъдеще. всички са до мен, но когато дойде време за избори всички си затварят очите. имам нужда от някой, който won’t let me go. имам само един такъв човек.
за пръв път евър ми се струва, че бих променила нещо, ако започна отначало. което е странно, защото още нищо не е станало и аз съм точно в началото и не виждам какво мога да променя.
струва ми се отвратително да искам някой да има нужда от мен, защото аз самата не бих искала да имам нужда от някого. но вече не вярвам в любовта на хората. не вярвам, че на кой знай кого му пука кой знае колко.

this mess we're in

знам, че всичко ще се нареди. всичко ще се нареди.

искате ли да знаете какво е да си жалък? сънувах форнети и ревах много по случая.

you can tie my hands to the walls, but you can’t tie my dreams to this place.
oh, mother, don’t you see I’ve got to live my life the way I feel is right for me? say it’s not right for you, but it’s right for me. cos what I feel is the only truth I know.
and we've gotta live the best we know how to.

and this mess we’re in. it´s about you and the sun. without you I'm nothing at all and life has the face of a morbid game. and I could see it clearly once when you were here with me. but when I wake up you are never there. where are you? you're not with me. and I could make a promise, with a tear in my eye and all the hope in my heart but all the doubt in my mind. i worry that I can't give you what you need. but will I be crucified for wanting to believe?
I believe this is the last time I’ll abandon you. 

веднъж един човек ми говори как трябва да си супер анти-соушъл и да нямаш никакви приятели и да не обичаш никого и да си страшно депресиран, за да кажеш, че музиката е всичко за теб и не можеш без нея. а аз изобщо не мога да проумея как може да има сравнение между приятели и музика. само аз си знам колко на първо и пак първо място държа приятелите си. но музиката, това е шибана магия, по дяволите! няма НИЩО по-велико и няма и да има.