Thursday, May 17, 2012

понякога се чувствам толкова безсилна пред затворените очи на другите
едно е да говориш все едно на различни езици с някого и да му се ядосваш
друго е да говориш на различни езици с някого, когото обичаш
и когото разбираш, всъщност, но някак просто не намираш правилен начин
каквото и да кажеш все е грешно
затова забиваш нокти в дланите си и мълчиш и ти е много безпомощно, но единственото, което можеш да направиш е да мълчиш
може да бъде много тъжно, когато някой не иска да види

нямам време да те чакам да пораснеш
обичам себе си
но.

Tuesday, May 15, 2012

with a sunrise and a sunset there's a change of heart or address

раменете ме болят от тежки чанти
наблюдавах слънцето от под начупената повърхност на морето за пръв път от почти две години и се върнах у дома.
морето не е просто нещо, което обичам
да, обичам да го гледам и слушам с часове
но когато усетя студената вода по всеки сантиметър от тялото си... тогава съм у дома. тогава е може би мигът, в който се чувствам най-завършена. тогава изчезва целият ми живот и целият свят и оставам само Аз. това е като някакво висшо и първично чувство, идващо от времето, когато сме били само гадинки в древната супа.
тези дни съм малко по-свободна. спомних си колко маловажен е всъщност живота, а това ме прави по-смела, по-млада и по-щастлива.
слушам тъжни песни, но не съм тъжна.
живее ми се :)