раменете ме болят от тежки чанти
наблюдавах слънцето от под начупената повърхност на морето за пръв път от почти две години и се върнах у дома.
морето не е просто нещо, което обичам
да, обичам да го гледам и слушам с часове
но когато усетя студената вода по всеки сантиметър от тялото си... тогава съм у дома. тогава е може би мигът, в който се чувствам най-завършена. тогава изчезва целият ми живот и целият свят и оставам само Аз. това е като някакво висшо и първично чувство, идващо от времето, когато сме били само гадинки в древната супа.
тези дни съм малко по-свободна. спомних си колко маловажен е всъщност живота, а това ме прави по-смела, по-млада и по-щастлива.
слушам тъжни песни, но не съм тъжна.
живее ми се :)
No comments:
Post a Comment