Sunday, October 18, 2009

разбрах защо мразя толкова времето и какво се е променило за три години. изгубила съм вярата си в хората. не просто в хората, а в хората, които обичам. чувствам се сякаш нямам нищо. чувствам всички безвъзвратно изгубени. не заради разстоянието. него винаги го е имало или съответно ще го има вбъдеще. всички са до мен, но когато дойде време за избори всички си затварят очите. имам нужда от някой, който won’t let me go. имам само един такъв човек.
за пръв път евър ми се струва, че бих променила нещо, ако започна отначало. което е странно, защото още нищо не е станало и аз съм точно в началото и не виждам какво мога да променя.
струва ми се отвратително да искам някой да има нужда от мен, защото аз самата не бих искала да имам нужда от някого. но вече не вярвам в любовта на хората. не вярвам, че на кой знай кого му пука кой знае колко.

2 comments:

невъзможна said...

не можеш да очакваш да имат нужда от теб, ако нямаш нужда от никого. един вид да не даваш, а да искаш да ти дават. няма как да стане.
и всъщност колкото повече си откриваш и раздаваш душата, толкова повече ти се връща обратно. просто трябва да си достатъчно смел, за да започнеш.

Blue Faith said...

не, не, по-скоро е обратното xD не искам някой да има нужда от мен, защото аз имам нужда от някои хора и знам, че това невинаги е добре. но имам нужда някой да има нужда от мен, все пак.