Tuesday, April 6, 2010

обещавам никога повече да не си позволявам да се депресирам само защото съм забравила как се плаче. да. наплаках се. мерси.
мирише на море и страшно ми се плува. имам чувството, че съм забравила какво е да е лято. толкова дълга беше тази зима, ужасно. 
но сега – край. имам нова надежда за вечна пролет. наречете го нова порция илюзии, то е същото. имам красота и изкуство, което е по-важното. и покриви имам (мерси, викс :Р). 
та... тук съм. и съм щастлива.

3 comments:

Mindreader said...

пак заповядай ^^

(sun) (sun) (sun)

Ivaylo Nikolov said...

а така, време е за положителни емоции:)

truthseeker said...

и още как :))