Thursday, March 25, 2010

вчера прожектирах отчаянието си върху мръсна хартия
залъгвах ума си с фалшивост и миризма на цветя
слънцата ни не изгряха над нашите ярки планове, мила 
само дай ми болката, на която съм свикнала досега

днес налей ми надежда и още горещ шоколад
и ще ти кажа наполовина пълна ли е, наполовина празна ли е мойта душа
недей ме пита кога и защо съм безумно щастлива
разливайки огнената си усмивка по вятъра и вярата в нас

утре гледай смело напред и ме дръж за ръка
хайде да прожектираме малко надежда върху чуждите сиви лица
защото утре ще бъде по-добър ден за нашта мечта
високо, далеко, с тихо изпят южен вятър и път на уста

2 comments:

иво said...

"прожектирам надежда" - адски добре звучи..

Bla said...

Душата е винаги поне наполовина пълна (с грях и подобни).