нямам време за нищо, но ми харесва да се чувствам сякаш имам цялото време на света. да седя до сутринта с молив в ръка, без да гледам часовника. да действам спокойно, бавно, без планове. добре ми идва тази вятърничавост след последните няколко месеца, въпреки че нямам идея защо реших да си я позволя точно сега. няма значение. важното е, че съм спокойна. 
боря се с мързела си, който не е мързел, а не-виждане на смисъл да правя нещо. повечето неща. опитвам се да строя кули, които рано или късно ще рухнат. безсмисленост е думата. но. щастлива съм. и не бих искала да бъда някой друг. в никакъв случай. имам адски много.