да, виня вас. виня вас за това, че не мога винаги да бъда себе си. и че това не е един по-добър свят.
вас. неодобрителните ви преценяващи погледи. сивите ви изгладени дрехи, които толкова внимавате да не се изцапат, да не се измачкат. навирените ви носове и внимателно притеглените ви думи. ненужните ви амбиции и евтините ви стойности. и начина по който се чувствате длъжни да ги налагате на другите, защото сте проядени от предразсъдъци. превзетото ви държание и мотото на нещастните хора - 'какво ще си помислят другите?'.
аз не се интересувам какво си мислят непознатите, затова не ви виня, когато ме гледате сякаш знаете всичко, а аз нищо.
но когато започнете да нарушавате свободата ми. когато предразсъдъците ви мислят вместо вас. когато целият ви начин на живот е грешен, но се опитвате да го наложите на всички. тогава виня вас, малки ограничени хора. че всички не са малко по-свободни.