всичко беше толкова красиво на този джулай
шумът на вълните и мокрият пясък
като някакъв основен тон на всичко останало
хез със огнените й коси и красивото й пиянство
ади - танцуваща и пееща в морето и навсякъде
деси - вдъхновена и вдъхновяваща
и дани като някакъв бог, като някакъв керуак с китара
осветен на фона на черното небе
изпълнен с музика и младост
искрящ, магичен
скачащ по пясъка-сцена
бос, пресипнал
държащ китарата сякаш прави любов с нея
а той правеше любов с нея
пред най-горещата публика
и в този момент ние всички бяхме безсмъртни
беше една от онези нощи, които са безкрайни
не защото не свършват, а защото в този момент ние сме вечни
тия нощи са отговорът на вселената, живота и всичко останало
Thursday, July 3, 2014
Thursday, April 10, 2014
да
понякога нуждата ми за страст е по-голяма от чувството ми за самосъхранение
много често нуждата ми от промяна е по-голяма от нуждата ми за сигурност
почти винаги нуждата ми за свобода е по-голяма от нуждата ми от любов
не е хубаво да се чувстваш окован вътре в самия себе си
като бях малка често сънувах, че съм в затвор
като бях малка имах едно всепоглъщащо чувство за срам и вина понякога
опитвам се да разбера защо сега го нямам. изобщо.
и защо го изпитах, него и други чувства от детството ми,
под влиянието на някви брутални амстердамски кексчета
все повече се убеждавам, че всичко е химия
и физика
и други реакции, които ни контролират
краят е началото и началото е краят
след всичко се връщам на първоначалната идея
искам да изчезна. да избягам. в себе си, не от себе си.
искам да се отърся от всичко и всички, които притежавам и ме притежават
искам да бъда буковски, керуак, буда
искам да бъда отшелник, скитник, нудист, пътешественик вътре в себе си
искам да имам чиста страст
а не мога да бъда това без да... изчезна
много често нуждата ми от промяна е по-голяма от нуждата ми за сигурност
почти винаги нуждата ми за свобода е по-голяма от нуждата ми от любов
не е хубаво да се чувстваш окован вътре в самия себе си
като бях малка често сънувах, че съм в затвор
като бях малка имах едно всепоглъщащо чувство за срам и вина понякога
опитвам се да разбера защо сега го нямам. изобщо.
и защо го изпитах, него и други чувства от детството ми,
под влиянието на някви брутални амстердамски кексчета
все повече се убеждавам, че всичко е химия
и физика
и други реакции, които ни контролират
краят е началото и началото е краят
след всичко се връщам на първоначалната идея
искам да изчезна. да избягам. в себе си, не от себе си.
искам да се отърся от всичко и всички, които притежавам и ме притежават
искам да бъда буковски, керуак, буда
искам да бъда отшелник, скитник, нудист, пътешественик вътре в себе си
искам да имам чиста страст
а не мога да бъда това без да... изчезна
Subscribe to:
Posts (Atom)