искам просто да седна и да пиша,да пиша,да пиша
да пиша всичко,каквото се сетя,както се сетя
без да се притеснявам кой,как,къде,защо
искам да оставя думите да се втечняват и да се стичат по кожата ми,
а музиката да попива в дрехите ми както никога...
искам да кажа 'обичам те' хиляди пъти
без да се замислям дали прекалявам
искам да бъда себе си без всички да ме гледат странно
искам да мога да говоря без задръжки без после да съжалявам за това

има дупки в морето,в които погледът ми пропада
не мога да спра мирисът на водорасли,миличка
(аз имам една тайна - щастието понякога значи сълзи
а усмивките понякога са пълни с болка)
и аз знам,че ти си под това небе
и...нали знаеш...когато обичаш едно цвете,
което съществува само в един екземпляр
сред милиони и милиони звезди, това стига,
за да си щастлив, когато гледаш звездите...

вярвам.