Never ever talk, never ever smile
Knowing that my life won't be the same
Never ever touch, never ever feel
I will never hear you call my name…again

I've fallen from grace, want to turn back time and make it undone

знам,че трябва да го забравя...и почти успявам...
но не мога да избегна вината и внезапната болка,когато се сетя
мина повече от година...още колко време ще ми трябва?
сигурна съм,че ще забравя...времето ще заличи следите
но само навид
и винаги ще нося вината на едно приятелство,
погубено преди да се е родило
наясно съм,че понякога преувеличавам
но как да спра сълзите...
как да спра да мисля със 'щеше' и 'можеше'

може онова да не беше правилният път
но завинаги ще си остане въпросът-
какво щеше да е сега,ако бях поела по него...