писането тук,колкото и да не ми носи желаното
удовлетворение,наистина ме успокоява
днес отново осъзнах колко у дома се чувствам тук...
уютно е...уютно...тази дума беше една от първите,
които оцених истински в живота си...

между другото..дали наистина съм такава егоистка?
не знам,не мисля
може от всички хора на света да съм готова да дам
само на един...така си е...аз не давам лесно.
но на един давам всичко...
това егоизъм ли е?
винаги съм си пожелавала нещо за другите.
винаги съм мечтала чужди мечти,сънувала чужди кошмари
винаги съм живяла за другите...

а това пък дали е добре?
Тя каза,че е време да живея заради себе си...
нещо не ми отдава
нека това да бъде новата ми цел...
трябва да се науча да живея за себе си,не за другите
прекалено давам,прекалено завися
да,така и никой не разбра,че заедно със сърцето
и любовта си дадох всичко...
нямам резервен план,колкото и да ми се иска
мога само да продължавам да вярвам.
е,имам си цел...

вярвам.заради себе си.