има нещо в размазания ти грим...
което напомня за мене самата...
и то много напомня
страшно напомня
болезнено напомня за самотата...
има нещо в мътните ти очи-
очи без страсти-
повикващо онази минала есен,
отдавна изоставена,
прогнила,станала на пепел...
но никога не забравена.
има нещо в лъчите,
осветяващи златните ти коси...
светли лъчи,топли лъчи...
непознати студени коси...
има нещо за теб във душата,
освен раните,които остави
и,о,да,все още напомняш
до болка напомняш...за мене самата

първоначално нямах намерение изобщо да става..
за теб
но е прекалено явно,че е за теб,нали?
просто каквото и да правя винаги опира до теб...