имам фобии,да.има неща,от които се страхувам,да.
но никой няма представа колко ме боли,когато виждам,
че разочаровам някого...много.
не съм идеална.
не съм изкала никой да има добро мнение за мен,
защото после със сигурност ще се разочарова,но..
има хора,които вярват в мен
има хора,които ме обичат твърде много,повече отколкото
заслужавам,за да мога да си позволя да ги разочаровам.
но винаги го осъзнавам твърде късно.
винаги съм казала,че не съжалявам за нищо
и дори да мога да върна времето назад няма да го направя
но в живота си съм разочаровала прекалено много хора.
прекалено много хора прекалено много вярват в мен
и аз прекалено много ги разочаровам.
аз съм едно голямо лигаво бебе...
и защо,под ягодите,не се уча от грешките си...
всеки ден разочаровам все повече и повече.
всеки ден я губя все повече и повече.
а да я загубя завинаги-не бих го понесла.
колкото и да са малки тези неща,
усещам как се изплъзва...
и то заради глупостите ми..
защото съм тъпа.и разочаровам.много.и винаги.