аз съм най-слабият човек на света.ненавиждам се.
ненавиждам се за това,че ако сега дойде и ми каже да се
хвърля през терасата,ще го направя.ненавиждам се.
знам,че това трябваше да се случи,като всичко останало,
което се случва,но ме боли.просто ме боли.добре де,
съжалявам,че изобщо някога съм се усъмнила,че мога
да обичам.и че изобщо някога съм се усъмнила колко
много обичам Нея.съжалявам,че се опитах да бъда горда.
не ми отдава,признавам.
за бога,изобщо не ми се отдава...но в лошия смисъл.
не просто не съм горда.нямам капчица достойнство...
и съм слаба,който каквото да казва.влача й се в краката
съвсем доброволно.вече не ми пука дали ще се проявя
като слаба,като глупава,като зависима.
отчаяно зависима съм!
не ми пука колко жалко може да е да й се моля,да показвам
болката си,особено след всичко,което Е Тя.не ми пука.
да вижда,че ме боли.да вижда,че съм най-зависимото
същество във Вселената.и да не й пука.вече не очаквам нищо
насреща.не очаквам да разбере колко отчаяно ми липсва.
искам само...да й чуя гласа...да видя два реда написани...
да я прегърна,евентуално,след още няколко седмици...
искам да ми прости.да,слаба съм,но вече съм готова да се
извинявам и съжалявам,колкото и да не се чувствам виновна.
вече не ме е страх да покажа колко много ме наранява,
нищо че това само ще я зарадва.нейна работа.

отчаяна съм.това е думата.
и не е решението точно сега да отида да й се моля.
мислех,че мога да чакам,но съм сгрешила.изненадани?
мислех,че ми пука по-малко.но съм сгрешила!
леле,колко невероятно много ми пука...
мечтая да ме разбере.винаги ме е разбирала,но това,което
никога не разбра е колко невероятно много ми пука.
и колко невероятно много завися от Нея.

това е разликата между нас :Р

а ме боли,защото и на нея й пука,а се опитва да убие това
чувство...а трябва да го оцени....

Ти ми обеща,че ще се видим пак,не помниш ли?