разкъсана отчаяност
отново
нещо ми убива
а аз навеждам глава и казвам,че не знам какво е
старите ръбове ми убиват
бях забравила
...колко остри са...
бях забравила
какво е да ти липсва някой
така
а твоите тръни и черупки ми липсват
под моя ноемврийки дъжд
(неизвалян ноември беше)
и навеждам глава
и си казвам,че от теб е останало
нещо повече от сребърно сърце и музика
и пак започвам всяко изречение с 'и'
и сменям
НадПесните с ПоУдобни

и пак се свивам на леглото преди да заспя
и болката ме пронизва без да забележа
(като обикновена привичка)

:)   =>една голяма усмивка за Ерин.защото я заслужава.
защото мога да я дам.защото знам стойността й.
:::Р~  =>лигав извънземен емотикон за Невъзможната.
за всички моменти,когато съм мечтала за
една лигава Възможна