синьото море ме вика
и аз бягам да се присъединя
към писъците на чайки
и соления въздух.
и юли ме носи на крилете си вече.
въпреки, че още е юни.
и дните стават по-дълги
(така ли беше?) .
дори 'липсваш ми'
не спира щастието
и вълните напират в мен
както през моят месец : )

неслучайно наричам онова място
Втория Рай на Земята.
(за първия някой друг път)

муудът ми в скайп отново е
"Its higher than hope.It's faith,it's love",
a това говори повече от всичко...

думите не стигат.
морето ме вика.