заливът стихнал е,
ветровете поспрели.
остаряваме винаги,
под върби остарели.
и слънцето пари ни
със лъчите червени.
кожата влажна е.
морето синее
и се отразява в очите,
небето-в душата,
сърцето-в сърцето...
сърцето...
и ето заспали сме
под вечни звезди.
и пак кацат комарите
под стари върби.
No comments:
Post a Comment