Saturday, July 28, 2007

звездите са на една ръка разстояние...
малки светулки в огромна гора.
душите са жертва на поредно незнание...
еднодневките са обречени на самота.

страховете изгарят те,
надеждите се топят.
умрели копнежи разпадат се
в теб и във мен,и в нощта.

светът забрави да се върти.
слънцето не изгря тази нощ.
някой бавно убива мечтите ти
с твоя най-любим нож.

като непрочетена книга съм,
под твойта възглавница.
разочаровала била съм,
още от първата страница.

бавна песен чуваш насън.
разбират я всички и никой.
като бавна песен скучна била съм.
разбират ме всички и никой.

есента ме докосва отново.
правя силно кафе на стария дъб.
съдбата ми е съдбата ти двойно.
есента е отново на път.

No comments: