морето
морето
морето

не мога да забравя плисъка на вълните
под терасата ми
и това ме убива.
не мога да забравя улиците
на града ти.
не искам да забравя пътечките във твоята душа
и тези към нея.
недовършени фрази ме измъчват нощем,
неизказани чувства,
неизслушани песни...
сгушвам се в спомените
на някой чужд за мен твой приятел
и само се моля да си добре.

седмиците минават и мен, сякаш, повече ме е страх да не изгубя чувствата си, отколкото че продължавам да се тормозя вътрешно. по някое време ме избива на рев, но общо взето съм се научила в известна степен да не ми пука, което е добре.
междувременно всичко върви толкова като по мед и масло, че дори аз започвам да вярвам в неща като съдба и т.н. иначе просто е невъзможно това да се случва.

безразличието е наркотик.
търпение нямаш, нерви - изобщо.
липсват ти сили да кажеш "Простих.".
да изречеш "Сбогом." е много по-просто.