клепачите ме болят от стискане.
от всичките пъти,
когато съм отказвала
да отворя очи.
краката ме болят от ходене,
от бягане,
от всичките пъти,
когато съм се опитвала да избягам
от есента.
отвътре ме боли.
защото от есента не може да се избяга
не може!
накрая те настига
и ти навира грозната истина в очите.
не можеш да избягаш от вятъра,
който се пъха навсякъде
под дрехите, в обувките,
в душата,
и те кара да трепериш.
от есента не можеш да се скриеш.
тя ще те намери
и ще направи бронята ти
на смачкан станиол от шоколад..
ще бягаш
ще я проклинаш....
обаче,
знаеш,
оковите са ни прекалено скъпи,
прекалено нужни..

и тя го знае.