върнах се няколко месеца назад в блога си и понечих да изтрия един пост. но се отказах и сега се радвам за това. не защото пишеше нещо ценно или важно... радвам се, защото намерих силата да го оставя. както и всички други постове, от които се срамувам като погледна назад.
този блог ми дава много. винаги, когато се върна назад се срамувам от това какви глупости съм писала, просто защото всичко е прекалено преходно. но ще дойде времето, когато ще намеря сила да покажа този блог на всички, независимо от глупостите.
страхувам се, че някой ще ме види такава каквато съм. не непознатите, а най-близките ми. страхувам се, че това, което ще видят не е красиво. но ще дойде това време. радвам се, че постигам нещо, макар и малко.