имам нужда някой да ме прегърне и да престана да сънувам как се мятам на врата на някого.

сънувам недостижими върхове
и чужди песни
сънувам изминали векове
и неизказани мисли

сънувам прегръдки
и приятелски ръце,
пътища, пътуване, пътници,
наистина забравени гласове

полузабравени лица сънувам
невиждани от толкова време
до болка позната усмивка сънувам...


и насън много плаках, и от щастие и от тъга.
а като се събудих само болеше... до смърт.
друго си е да имаш обичта на някого отново, дори и само насън...