oткакто се помня мечтая да бъда лека като перце
и винаги, винаги нещо ме дърпя надолу. може би, защото все пак съм човек.
знам... знам... but that's not the shape of my heart.
защото аз съм просто... едно малко момиче.
мъчното е, че въобще не се чувствам на 17.  
аз съм малка, за бога! силна съм да,
нали през цялото време това повратарям. но съм малка.
просто малка. на възраст. на мечти...

понякога наистина се чудя дали ми е писано да стана
голям сериозен човек. животът е толкова прост...
и същевременно се чудя дали ще успея...
имам чувството, че идвам от някакъв друг свят.
толкова чуждо ми е всичко понякога!

мечтите ми, обичта ми и аз ... понякога си мисля,
че сме прекалено диви, за да оцелеем в този свят.