let's be... good?

днес майка ми започна да ми разправя как някакъв пич във форума
на мюзик айдъл пуснал тема, в която да пишеш какво добро нещо
си направил днес. и тя естествено го насяла и го навяла с голям
интусиазъм (понякога страшно много ми прилича на онези 13
годишни 'сериозни потребители', които обожават да се заяждат с
флудърите). било много тъпо. аз пък мисля, че е страхотно. да си
добър било в същността на човека и не можело да си го записваш в
тефтерчето като нещо, което трябва да свършиш. аз пък мисля,
че не е съвсем вярно. и на мен много би ми се искало да бъде така,
но не е! хората не са добри, колкото и да го искам!
това ми е болна тема тези дни. защото и аз бях такава и знам,
че не е правилно. в автобуса има сляп човек и на последната
спирка всеки бърза да слезе и гледа съсредоточено в краката си
само и само да не му помогне. в двора на училището играят деца,
едно пада, а другитеминават през него. толкова са малки и толкова
лоши. онзи ден точно при една такава случка погледът ми попадна
върху лицата на наблюдателите. имах чувството, че ги виждам
за пръв път.съжалих, че ги познавам. имаше нещо ужасно диво и
жестоко в начина, по който гледаха, което ме разплака и, което
не мисля,че ще забравя някога. и продължавам да го виждам
непрекъснато по улиците. нещо много егоистично и тъжно.
добрите хора са останали много малко, за съжаление. защо в свят
като този всичкисмятат за задължение да се държат като идиоти?
защо вместо даорганизираме клубове на дрогираните еднорози,
не направим един блог за живота, за усмивките? защо веднъж не
си подадем ръка? хората може и да са, но светът не е черно-бял.
има прекалено много красота, за да си държим очите затворени.
всеки казва, че с единчовек нищо няма да се промени,
но не е точно така.
(имаше един много красив филм, като стана дума)

не можем ли всички ние просто да бъдем маалко по-добри?
ей така,поне заради себе си, ако не искаме да се разделяме с егоизма си?