i'm only happy when it rains

преди година и нещо някой ми каза, че обичам да ми е гадно.
и, да, признах го пред себе си, приех го, и продължих напред.
не е драматизиране, сантименталност, пубертет или комплекси.
да, понякога и тези неща ми избиват, но това няма нищо общо.
просто е част от характера ми, от мен, от живота ми, и няма
смисъл да го отричам или да го пренебегвам. познавам се
прекалено добре.
i'm only happy when it rains. и изобщо няма нищо депресарско
в това. просто не ми е приятно, когато абсолютно всичко е наред.
ако нямам наистина никакви проблеми, сама си създавам. и си
го признавам. трябва да имам нещо, за което от време на време
да се самосъжалявам, да се оплаквам, да драматизирам, да се
депресирам, да рева, или просто да седи да си се намира там.
звучи тотално пуберско, с тази разлика, че го осъзнавам напълно.
и следователно съм наясно, че въпросния проблем мога да го
оправя/превъзмогна по всяко време, но не искам. това съм аз.

та, в момента имам сериозна липса на проблеми и нямам идея
откъде да си намеря. xD някой да има предложения?^^