подхлъзнах се някъде по нотите
между празното място в душите ни
и избеляващата надежда на бъдещето
не е като нова рана
просто дълбока стара такава
и не знам времето колко бързо лекува
но дано да е бавно
дано да е бавно
някаква тръпка в гърдите
ми показва остро, че все още дишам
някаква емоция извира, черна и бяла
спомените да умират още е рано
моретата се бушуват
песните крещят, повтарят
и ако заглъхнат със утрото
дано да е бавно
дано да е бавно
No comments:
Post a Comment