тези дни съм... синя. това без да има връзка с краткотрайните ми депресии. просто съм синя. слуша ми се инди, слуша ми се за покриви и зима, пише ми се за отнесени работи, чете ми се поезия, чете ми се нещо морско и поетично. и е хубаво, всъщност. обичам есента и тя ме обича, всъщност.
поздрав със септемврийската песен.
It's just a matter of time 'til new horizons will unfold
Tearing down the walls between us
Resurrect this poisoned world
Fore the hopes and dreams of all the land are blown into the sky
There are things worth more than money
You got to learn to hold them high
I believe - I believe
No comments:
Post a Comment