Friday, November 21, 2008

oh, captain! my captain!

ровя из телефонни справочници и интернет страници. не ми трябва, всъщност. просто имам нужда да знам, че не е.. безвъзвратно изчезнал. че е останала някаква малка връзка... защото е много лесно да пуснеш нещата покрай себе си. и преди ми се е случвало. и не е там въпросът.
става дума за учителя, който искаше да опиша червеното на сляп. онзи Джон Кийтинг, за когото всеки може да мечтае. който не само, че отваряше учебниците, за да каже как НЕ трябва да се пише и после ги късаше, а който всъщност наистина отвори очите ни. този, който говореше само за тези, които го слушат, не зачиташе никакви правила и казваха, че е луд, но всички знаеха, че е единствен. който все пак успя да изкара и най-големите овце от стадото без да разберат.
става дума за човека. мечтателя. писателя. поета. най-свободния човек, който познавам. свободен от предразсъдъци, норми, заблуди, глупави ежедневни проблеми..
миналата седмица сънувах, че си тръгва. два дни след това научих, че са го пратили някъде другаде, един-бог-знае-къде. не че тази година съм го виждала повече от няколко пъти, но все си е друго да знаеш, че е там. а сега... едната ми половина казва, че това вече е минало. и знам, че всичко ще мине и замине покрай мен. но другата ми половина не се дава лесно и я избива на емоции и... той заслужава повече от едно мнение, но трябваше да го напиша. нещо като следа, че съм била там. защото знам какво значи някой да излезе от живота ти. не искам да забравям. дължа го на него и на себе си. дължа на него част от себе си. освен това красивите хора не трябва да бъдат забравяни.

О captain! My captain!

No comments: