суха зима,
особено свита във себе си.
особено не-емоционална зима,
заровила глава в пясъка
(защото сняг няма).
усмивките замръзват по устните,
но дори дъждът спи до късно,
забравяйки да смъди
по малките ранички.
а слънцето...
слънцето е безвъзвратно изгубено
от мръсните покриви.

суха, сива зима.
не много грозна.
но не е за лятни сърца.

не че ще й се дадем.

deep purple – child in time