февруари е. тихо е. но във въздуха има някаква напрегнатост. от време на време се показва слънцето, напомняйки пролет. погледът се плъзга по покривите, без да искаш. чайките крещят много силно. и е толкова уютно, че ‘у дома’ загубва смисъла си. и, господи, така ми се пътува. никога не съм се чувствала по-малко привързана към някое място. свободна съм и нуждата от движение и промяна ме е обсебила. любимата ми част от годината. вятърът сменя посоката си. мирише на горещ пясък и сол. време е за шоколад.