притиснат между шестте стени
на стар недовършен стих
с урагани, вихрушки
и виелици в очите
като онези цветни хора,
натъпкващи света в пътна чанта
стои човек със пътища в главата
затворник рисуващ южен вятър
сънува пъстро
макар да спи на сиво място
притиснат в клетка
но всеки път спасява го страстта
дава му даром свободата
до следващите признаци
на неизбежна абстиненция
и поредната голяма доза живот

незавършените стихове са прокълнати