дръжката на вратата ми се откачи.
от прекаленото затръшване и затваряне.
обаче всичко сочи навътре.
и съм ви чужда и съм си чужда.
дива съм в дробовете ми,
във въздуха, който дишам.
отричам се,
закачам се с винтове (от вратата ми) за небето,
за да бъда против дори гравитацията.
крещя най-първичното чувство –
свободата.
дърпам се.
само не знам къде свършват решетките на затвора ми
и къде започват моите собствени окови.