добре де, човек никога не може да има всичко. но всъщност никога не може да бъде щастлив с това, което иска да има. винаги искаме да бъдем някой друг. и като погледна назад мисля, че е най-добре просто всички да се откажат от каквито и да е планове за промени и самоусъвършенстване, защото само става по-зле. известно време имах проблеми с плана да бъда, каквата бих искала да бъда. после открих, че не е толкова трудно. но сега не знам дали изобщо е имало смисъл. най-отвътре аз съм си същата. само дето ми липсват депресарските настроения, искам да мога да плача повече, да не бъда чаак толкова цинична и да мога да се влюбвам.